Франция емитира облигации за 300 млрд. евро въпреки липсата на бюджет

Френската агенция за дълга потвърди плановете си да емитира държавни облигации на стойност 300 млрд. евро (312 млрд. долара) през 2025 г., запазвайки целта, обявена по-рано тази година. Това се случва в момент, когато страната се бори с политическата несигурност след падането на правителството.

Агенция „Франс прес“ (AFT) заяви, че тази цел за емитиране, която не включва обратното изкупуване, съответства на първоначалната ѝ прогноза от октомври и надхвърля събраните през 2024 г. 285 млрд. евро. Агенцията също така посочи, че ще коригира сумата, ако е необходимо, и ще информира инвеститорите за това.

„Ако има нужда от преразглеждане на тази цифра по-късно през годината, ще направим съответните корекции и ще ги съобщим ясно“, заяви главният изпълнителен директор на AFT Антоан Деруен.

Политически сътресения и фискални предизвикателства

Франция е в състояние на политически и фискални сътресения, откакто леви и крайно десни депутати обединиха усилията си, за да отстранят бившия министър-председател Мишел Барние заради неговата фискална политика. Планът на Барние имаше за цел да намали бюджетния дефицит от 6,1 % от БВП през 2024 г. до 5 % през 2025 г. чрез комбинация от 60 млрд. евро под формата на увеличение на данъците и намаляване на разходите.

Наскоро президентът Еманюел Макрон назначи Франсоа Байру за нов министър-председател. Байру обаче все още не е сформирал кабинет, който да може да приеме нов бюджет. Дотогава от януари Франция ще работи по силата на извънредно законодателство, което позволява продължаването на миналогодишните данъчни политики, правителствени заеми и укази за разходите.

„Специалното законодателство гарантира, че АФТ може да извърши всички необходими касови и дългови операции, за да запази финансовата приемственост на държавата“, обясни Деруен.

Икономически опасения и реакции на пазара

Икономическата програма на Байру остава неясна, но всякакви компромиси по отношение на данъчната или разходната политика биха могли да увеличат бюджетния дефицит, което потенциално би наложило допълнителни заеми. Освен това икономическите перспективи на Франция се влошиха на фона на продължаващата политическа несигурност, което усложнява усилията за постигане на финансовите цели.

Доверието на инвеститорите във френските облигации е разклатено, откакто Макрон обяви предсрочни избори през юни. Политическата нестабилност породи опасения относно способността на Франция да управлява дълга си, което накара инвеститорите да поискат по-висока доходност на френските облигации.

Спредът между доходността на френските и германските 10-годишни облигации - ключов показател за риска на френските дългови пазари - се разшири значително. Понастоящем разликата се търгува на равнище от около 81 базисни точки и е почти два пъти по-голяма от равнището си от началото на годината. В края на ноември спредът достигна 90 базисни точки, което е най-високата му стойност от 2012 г. насам.