Европейската централна банка запазва лихвените проценти. Ето я реакцията на пазара

Основният лихвен процент на централната банка се запазва на рекордно високото равнище от 4%.

Публикувано от Божидар Балевски дек 14, 2023 в Макроикономика

На второ поредно заседание Европейската централна банка (ЕЦБ) реши да запази лихвените проценти без да ги променя, като същевременно обяви намерението си да намали баланса си. Това стратегическо решение идва на фона на преразгледани прогнози за растежа и повишено внимание от страна на инвеститорите, които искат да открият улики за потенциално намаляване на лихвените проценти.

В официалното си изявление ЕЦБ подчерта ангажимента си да поддържа лихвените проценти на равнища, считани за "достатъчно рестриктивни", за "необходимия период от време". Централната банка промени позицията си по отношение на инфлацията, посочвайки очакване за постепенно понижение през следващата година, отклонявайки се от по-ранната оценка, че инфлацията ще се задържи на високи равнища за продължителен период от време. Годишната инфлация в еврозоната се понижи до 2,4% през ноември от 2,9% през октомври, докато базисната инфлация - показател, който се следи отблизо от Европейската централна банка и който изключва променливите ефекти от енергията, храните, алкохола и тютюна - също се оказа по-ниска от очакваното, като спадна до 3,6%.

Прогнозата на ЕЦБ и новите цифри за инвеститорите

Последните макроикономически прогнози на служителите на ЕЦБ представят нюансирана перспектива, като средният растеж на реалния БВП е коригиран до 0,6% през 2023 година, което е понижение спрямо предходната прогноза от 0,7%. Прогнозите за следващите години възлизат на 0,8% през 2024 година и остават непроменени на 1,5% през 2025 година.

Прогнозите за базисната инфлация сочат, че тя ще достигне 5,4% през 2023 година, 2,7% през 2024 година и 2,1% през 2025 година, което показва корекции спрямо предишните прогнози. ЕЦБ представи и нова оценка за 2026 година, фиксирана на 1,9%. Повишеният вътрешен ценови натиск, особено при разходите за труд, накара ЕЦБ да прояви предпазливост по отношение на инфлацията, като базисната инфлация се очаква да достигне 5% средна стойност през 2023 година и да се забави през следващите години.

Отчитайки въздействието на по-строгите условия за финансиране върху търсенето и контрола на инфлацията, ЕЦБ предвижда потиснат краткосрочен растеж, готов за възстановяване, стимулирано от увеличените реални доходи и засиленото външно търсене. С това решение основният лихвен процент на централната банка се запазва на рекордно високото равнище от 4%.

Цялостна монетарна промяна 

Съобщението на ЕЦБ обхваща и приключването на реинвестициите по програмата за спешни покупки на ценни книжа (PEPP) до края на 2024 година. Това бележи постепенен преход, включващ средномесечно намаление от 7,5 млрд. евро (8,19 млрд. долара) през втората половина на 2024 година, което е в съответствие с ангажимента на Управителния съвет за нормализиране на баланса на Евросистемата.

Терминът "PEPP" е инициатива, въведена от Европейската централна банка като спешен отговор на икономическите предизвикателства, породени от пандемията COVID-19. PEPP включва закупуване на широк кръг активи, включително ценни книжа на правителството и на частния сектор, с цел стабилизиране на финансовите пазари и подпомагане на икономиката. Новината за приключване на реинвестициите по PEPP означава постепенно нормализиране на баланса на Евросистемата, което бележи промяна в позицията на ЕЦБ спрямо нейната парична политика.

Този ход е сигнал за цялостна промяна в инструментите на паричната политика на ЕЦБ, които сега са в режим на затягане след прекратяването на реинвестициите това лято по програмата за закупуване на активи, започната през 2014 година. Анализаторите очакваха по-късен анонс по отношение на PEPP, като се обмисляше потенциално намаляване на лихвените проценти.

Започналата през 2014 година Програма за закупуване на активи беше важен инструмент на паричната политика, използван от Европейската централна банка за справяне с икономическите предизвикателства, особено със заплахата от дефлация. Програмата стартира официално през януари 2015 година като част от по-широките усилия на ЕЦБ да стимулира икономиката на еврозоната и да повиши инфлацията до целевите ѝ равнища.

В рамките на програмата за закупуване на активи ЕЦБ се ангажира със системното закупуване на различни финансови активи, включително ценни книжа на правителството и на частния сектор. Основните цели бяха да се понижат дългосрочните лихвени проценти, да се насърчи кредитирането и да се подпомогне икономическият растеж. Покупките се извършваха на вторичния пазар, а програмата първоначално бе замислена да продължи поне до септември 2016 година.

С течение на времето ЕЦБ разширяваше и променяше програмата за закупуване на активи, за да се адаптира към променящите се икономически условия. Програмата играеше ключова роля в инструментариума на ЕЦБ, работейки в съчетание с други мерки, като например лихвената политика. Тя осигуряваше ликвидност на финансовите пазари и имаше за цел да засили трансмисията на паричната политика в цялата еврозона.

Реакцията на пазарите

Инфлацията в еврозоната се понижи от 10,6% през октомври 2022 година до 2,4% през ноември, доближавайки се до целта на ЕЦБ от 2%. Въпреки това продължават да съществуват опасения относно натиска върху заплатите и волатилността на енергийния пазар.

В отговор на запитвания за сроковете на потенциалните съкращения председателят на ЕЦБ Кристин Лагард подчерта, че подходът на централната банка зависи от данните. Председателят на ЕЦБ Кристин Лагард отхвърли очакванията за намаляване на лихвените проценти. "Категорично не трябва да намаляваме бдителността си", каза тя. На друг въпрос тя отговори: "изобщо не сме обсъждали намаляване на лихвените проценти". Другият момент, който тя изтъкна, е, че няма достатъчно данни за заплатите, за да бъдем спокойни за тенденциите на вътрешната инфлация. Много повече данни ще бъдат налични през първата половина на следващата година.

Реакциите на пазарите бяха забележими, като европейските борси се повишиха, индексът Stoxx 600 достигна най-високото си ниво от януари 2022 година, а европейските облигации поскъпнаха. Еврото също отбеляза ръст, отразявайки по-широката промяна в настроенията, повлияна от вчерашното решение на Федералния резерв на САЩ и очакванията сред основните централни банки. Стратегическото позициониране на ЕЦБ, съчетано с ангажимента на Лагард за бдителност, подчертава моментната ситуация, в която централните банки се ориентират в променящата се икономическа динамика.