Централните банки се опитват да балансират в условията на променяща се инфлационна среда

Анализаторите очакват, че през април централната банка на Япония ще прекрати осемгодишния си период на отрицателни лихвени проценти.

Публикувано от Божидар фев 29, 2024 в Макроикономика

Ситуацията на световната икономика се изменя наново, докато централните банки се сблъскват с променящата се история на инфлацията. След период на агресивно затягане на мерките, целящо ограничаване на бягащата от контрол инфлация, основните централни банки сега обмислят деликатно балансиране - да коригират паричните си политики, като същевременно поддържат икономическа стабилност. Моментът на тази потенциална промяна обаче разкрива очарователно разминаване в позициите им, като подчертава сложността и нюансите на ориентирането в този критичен момент.

Докато Федералният резерв на САЩ (ФЕД), Европейската централна банка (ЕЦБ) и Английската централна банка (АЦБ) предпазливо сигнализират за потенциален завой към разхлабване на паричната политика чак към средата на годината, Швейцарската национална банка (ШНБ) и Японската централна банка (ЯЦБ) стоят в пълна готовност за промяна на политиките си. Това разминаване в подхода, формирано от уникални икономически предизвикателства и толерантност към риска, очертава сложна картина на глобалния паричен пейзаж.

Потенциален завой към облекчаване в условията на спад

Пазарните очаквания сочат Швейцарската национална банка като потенциален първенец в надпреварата за намаляване на лихвените проценти, като 60% от тях са за намаление с 25 базисни пункта през март. Тази потенциална промяна идва в условията на значителен спад на швейцарската инфлация. Основният темп на инфлация, който измерва цялостното изменение на цените, спадна от 1,7% през декември до 1,3% през януари, като се оказа доста под първоначалните прогнози. По същия начин базисната инфлация, изключваща променливите елементи като храни и енергия, се понижи от 1,5% на 1,2%.

Тези данни окуражиха анализаторите на Capital Economics, които смятат, че неотдавнашната низходяща тенденция в инфлацията налага намаляване на лихвения процент на предстоящото заседание на ШНБ през март. Въпреки това несигурността остава. UBS, най-голямата швейцарска банка, предполага, че ШНБ може да възприеме по-предпазлив подход, като евентуално изчака до юни, за да оцени пълното въздействие на последните инфлационни процеси и да се увери, че вътрешният ценови натиск е адекватно овладян. Тази предпазлива позиция отразява деликатния баланс, който ШНБ трябва да постигне - да се справи с понижаващата се инфлация, като същевременно осигури непрекъснат икономически растеж и финансова стабилност.

Ситуацията в Япония

За Bank of Japan разказът се върти около нормализирането на политиката след години на извънредни мерки, прилагани за борба с продължителната икономическа стагнация. След като от 2016 година прилага политика на отрицателни лихвени проценти, сега BoJ обмисля да сложи край на тази ера и да се откаже от контрола върху кривата на доходността - стратегия, целяща поддържане на дългосрочните лихвени проценти близо до нулата.

Сосиете Женерал, водеща френска инвестиционна банка, твърди, че сега BoJ е в добра позиция да предприеме тази стъпка. Основната инфлация в Япония, макар и да показва признаци на забавяне, остана неочаквано висока - 2% през януари. Този показател подсказва, че пълното връщане към дългогодишната инфлационна цел от 2% може да не е неизбежно, което потенциално предлага на централната банка известна свобода на действие за корекции в политиката.

Кит Джукес, глобален ръководител на отдела за валутна стратегия на банката, смята, че при потенциално установяване на инфлацията на равнище около 2% отлагането на края на отрицателните лихвени проценти вече не е необходимо. Това мнение изглежда резонира с пазарните очаквания, като значително мнозинство очаква, че през април Японската централна банка ще се откаже от политиката си на отрицателни лихвени проценти.

Въпреки това Bank of Japan е изправена пред различни предизвикателства. Централната банка е разбираемо предпазлива по отношение на потенциалното въздействие на затягането на мерките върху и без това крехката японска икономика, особено като се има предвид застаряващото население на страната и спомените за продължителната дефлация. Твърде бързото затягане на паричната политика би могло да доведе до риск от по-нататъшно задушаване на икономическия растеж и потребителските разходи, което потенциално би тласнало Япония отново към дефлация.

Разнопосочни пътища и взаимосвързаност на световната икономика

Противоположните подходи на Швейцария и Япония подчертават сложната и многостранна ситуация, пред която са изправени централните банки в световен мащаб. Макар че глобалната среда изглежда се измества към разхлабване на политиката, конкретното време и посока остават силно зависими от индивидуалните икономически условия и толерантността към риска. ШНБ се ориентира в перспективата за облекчаване на политиката в условията на потенциално забавяне, докато ЯЦБ обмисля връщане към нормалния режим след години на извънредни мерки за подкрепа.

Освен това е изключително важно да се помни, че действията на централните банки не са изолирани събития - те са сложно преплетени в глобалната финансова система. Тъй като основните централни банки се движат в различни посоки, от решаващо значение ще бъде да се наблюдават потенциалните странични ефекти върху валутите, търговските потоци и условията за глобална ликвидност. Решението на централната банка в един регион може да има каскадно въздействие върху други икономики, което подчертава взаимосвързаността на глобалната финансова система.

В крайна сметка ориентирането в тази нова глава в глобалния икономически пейзаж изисква внимателно да се следи комуникацията на централните банки, публикуването на икономически данни и реакциите на пазарите. Като анализират внимателно тези фактори, бизнесът и инвеститорите могат да вземат информирани решения и да се подготвят за потенциалните последици от различаващите се политики на централните банки в един свят, който все още се ориентира в сложността на променящия се инфлационен натиск.