Централните банки се опитват да балансират в условията на променяща се инфлационна среда
Анализаторите очакват, че през април централната банка на Япония ще прекрати осемгодишния си период на отрицателни лихвени проценти.
Публикувано от Божидар Балевски фев 29, 2024 в Макроикономика
Ситуацията на световната икономика се изменя наново, докато централните банки се сблъскват с променящата се история на инфлацията. След период на агресивно затягане на мерките, целящо ограничаване на бягащата от контрол инфлация, основните централни банки сега обмислят деликатно балансиране - да коригират паричните си политики, като същевременно поддържат икономическа стабилност. Моментът на тази потенциална промяна обаче разкрива очарователно разминаване в позициите им, като подчертава сложността и нюансите на ориентирането в този критичен момент.
Докато Федералният резерв на САЩ (ФЕД), Европейската централна банка (ЕЦБ) и Английската централна банка (АЦБ) предпазливо сигнализират за потенциален завой към разхлабване на паричната политика чак към средата на годината, Швейцарската национална банка (ШНБ) и Японската централна банка (ЯЦБ) стоят в пълна готовност за промяна на политиките си. Това разминаване в подхода, формирано от уникални икономически предизвикателства и толерантност към риска, очертава сложна картина на глобалния паричен пейзаж.
Потенциален завой към облекчаване в условията на спад
Пазарните очаквания сочат Швейцарската национална банка като потенциален първенец в надпреварата за намаляване на лихвените проценти, като 60% от тях са за намаление с 25 базисни пункта през март. Тази потенциална промяна идва в условията на значителен спад на швейцарската инфлация. Основният темп на инфлация, който измерва цялостното изменение на цените, спадна от 1,7% през декември до 1,3% през януари, като се оказа доста под първоначалните прогнози. По същия начин базисната инфлация, изключваща променливите елементи като храни и енергия, се понижи от 1,5% на 1,2%.
Тези данни окуражиха анализаторите на Capital Economics, които смятат, че неотдавнашната низходяща тенденция в инфлацията налага намаляване на лихвения процент на предстоящото заседание на ШНБ през март. Въпреки това несигурността остава. UBS, най-голямата швейцарска банка, предполага, че ШНБ може да възприеме по-предпазлив подход, като евентуално изчака до юни, за да оцени пълното въздействие на последните инфлационни процеси и да се увери, че вътрешният ценови натиск е адекватно овладян. Тази предпазлива позиция отразява деликатния баланс, който ШНБ трябва да постигне - да се справи с понижаващата се инфлация, като същевременно осигури непрекъснат икономически растеж и финансова стабилност.
Ситуацията в Япония
За Bank of Japan разказът се върти около нормализирането на политиката след години на извънредни мерки, прилагани за борба с продължителната икономическа стагнация. След като от 2016 година прилага политика на отрицателни лихвени проценти, сега BoJ обмисля да сложи край на тази ера и да се откаже от контрола върху кривата на доходността - стратегия, целяща поддържане на дългосрочните лихвени проценти близо до нулата.
Сосиете Женерал, водеща френска инвестиционна банка, твърди, че сега BoJ е в добра позиция да предприеме тази стъпка. Основната инфлация в Япония, макар и да показва признаци на забавяне, остана неочаквано висока - 2% през януари. Този показател подсказва, че пълното връщане към дългогодишната инфлационна цел от 2% може да не е неизбежно, което потенциално предлага на централната банка известна свобода на действие за корекции в политиката.
Кит Джукес, глобален ръководител на отдела за валутна стратегия на банката, смята, че при потенциално установяване на инфлацията на равнище около 2% отлагането на края на отрицателните лихвени проценти вече не е необходимо. Това мнение изглежда резонира с пазарните очаквания, като значително мнозинство очаква, че през април Японската централна банка ще се откаже от политиката си на отрицателни лихвени проценти.
Въпреки това Bank of Japan е изправена пред различни предизвикателства. Централната банка е разбираемо предпазлива по отношение на потенциалното въздействие на затягането на мерките върху и без това крехката японска икономика, особено като се има предвид застаряващото население на страната и спомените за продължителната дефлация. Твърде бързото затягане на паричната политика би могло да доведе до риск от по-нататъшно задушаване на икономическия растеж и потребителските разходи, което потенциално би тласнало Япония отново към дефлация.
Разнопосочни пътища и взаимосвързаност на световната икономика
Противоположните подходи на Швейцария и Япония подчертават сложната и многостранна ситуация, пред която са изправени централните банки в световен мащаб. Макар че глобалната среда изглежда се измества към разхлабване на политиката, конкретното време и посока остават силно зависими от индивидуалните икономически условия и толерантността към риска. ШНБ се ориентира в перспективата за облекчаване на политиката в условията на потенциално забавяне, докато ЯЦБ обмисля връщане към нормалния режим след години на извънредни мерки за подкрепа.
Освен това е изключително важно да се помни, че действията на централните банки не са изолирани събития - те са сложно преплетени в глобалната финансова система. Тъй като основните централни банки се движат в различни посоки, от решаващо значение ще бъде да се наблюдават потенциалните странични ефекти върху валутите, търговските потоци и условията за глобална ликвидност. Решението на централната банка в един регион може да има каскадно въздействие върху други икономики, което подчертава взаимосвързаността на глобалната финансова система.
В крайна сметка ориентирането в тази нова глава в глобалния икономически пейзаж изисква внимателно да се следи комуникацията на централните банки, публикуването на икономически данни и реакциите на пазарите. Като анализират внимателно тези фактори, бизнесът и инвеститорите могат да вземат информирани решения и да се подготвят за потенциалните последици от различаващите се политики на централните банки в един свят, който все още се ориентира в сложността на променящия се инфлационен натиск.
