Болният човек на Европа е.. Европа
ЕЦБ не се притеснява от инфлацията, а от дефлацията
Публикувано от Божидар Балевски окт 15, 2024 в Макроикономика
За да предотврати опасността от дефлация, Европейската централна банка (ЕЦБ) трябва да предприеме решителни действия. На предстоящото заседание на Управителния съвет този четвъртък финансовите анализатори се застъпват за намаляване на депозитната лихва с 50 базисни пункта до 3%. Все повече хора смятат, че е време ЕЦБ да последва примера на Федералния резерв и да предприеме смел ход. Еврозоната вече не може да си позволи да разчита на предпазливи, постепенни понижения на лихвените проценти, тъй като икономическите сигнали са все по-тревожни.
Германия вероятно е изправена пред рецесия
В продължение на осем години лихвените проценти по депозитите на ЕЦБ се задържаха под нулата, за да се повишат рязко по време на скока на инфлацията след пандемията. Това затягане обаче проработи твърде добре и сега икономиката е изправена пред обратния проблем - ускоряващ се спад. Ако не са научени уроците от „изгубеното десетилетие“ на Европа, когато регионът преживя застой в растежа и флиртуваше с дефлацията, ситуацията може отново да стане тежка.
Растеж на БВП на Германия
Източник: Destatis
ЕЦБ трябва да действа бързо, за да намали лихвите и да подкрепи реалната икономика. Устойчивият растеж в САЩ, за съжаление, не се превърна в подобен успех за Европа. Продължаващите последици от нахлуването на Русия в Украйна, особено загубата на доставките на евтин природен газ, продължават да възпрепятстват икономическото възстановяване на Европа. Икономическите трудности на Китай също допринасят за предизвикателствата в региона. ЕЦБ не може просто да бездейства; тя трябва да преразгледа подхода си. Необходимо е да се преосмисли допускането, че намаление с 50 базисни точки, разпределено в рамките на годината, или малки намаления с 25 базисни точки са достатъчни.
Най-добрият инструмент на ЕЦБ: Агресивно намаляване на лихвените проценти
Най-ефикасният начин ЕЦБ да се справи с настоящите икономически рискове е чрез значително намаляване на лихвените проценти. По този начин ще се предотврати по-сериозен спад по-късно, когато намаленията може вече да нямат желания ефект. Рецесията, съчетана с дефлация, е силна и трудно преодолима заплаха.
Междувременно Франция и Италия са изправени пред силен натиск да намалят нарастващите си бюджетни дефицити в условията на забавящ се икономически растеж. Миналата седмица рейтинговата агенция Fitch Ratings постави негативна перспектива на държавния кредитен рейтинг на Франция, а този петък се очаква и Fitch, и S&P Global да преразгледат кредитния рейтинг на Италия. Въпреки че има индикации, че перспективата на Италия ще остане стабилна, по-широката фискална ситуация остава предизвикателство.
Все още няма криза, но действията са спешни
Засега спредовете на доходността между пазарите на облигации от ядрото и периферията на еврозоната остават стабилни и регионът все още не е в криза. Освен това неотдавнашната стабилност в банковия сектор е положителен знак, като трансграничните сливания се обсъждат по-скоро с цел растеж, отколкото като спешни мерки.
Този период на относително спокойствие обаче не бива да приспива ЕЦБ със самодоволство. Времето за действие е сега, преди икономическите условия да се влошат. Икономистите смятат, че неутралният лихвен процент за еврозоната - процентът, който балансира заетостта и инфлацията - се намира на равнище около 2%. При положение че инфлацията в основните икономики на блока сега е доста под тази цел, достигайки едва 1,8% през септември, ЕЦБ рискува да допусне сериозна политическа грешка, ако не намали лихвите по-агресивно.
Темпа на инфлацията в Испания, Франция, Германия и Италия
Източник: Bloomberg
Инфлацията се забави драстично
Инфлацията вече не е актуален проблем за еврозоната. Най-големите икономики в блока отбелязаха спад на инфлацията значително под целта на ЕЦБ, а икономическият растеж продължава да отслабва. Германия, най-голямата икономика в региона, вероятно вече е в рецесия, поради което е трудно да се разбере защо ЕЦБ все още не е предприела по-значителни действия.
Докато Германия има силна фискална позиция и възможност да харчи, за да излезе от кризата, други държави като Франция и Италия са в по-несигурно положение. Фискалната реакция на ЕС в крайна сметка може да се притече на помощ, както направи по време на пандемията със спасителния пакет от 800 млрд. евро. Но за да не се налагат такива драстични мерки по-късно, ЕЦБ трябва да действа сега. Време е за по-големи и по-чести понижения на лихвените проценти, като през следващата година ще последва преоценка.
