Английската централна банка оставя лихвените проценти непроменени

Решението на Bank of England за паричната политика, различните мнения и перспективите за бъдещите лихвени проценти.

Публикувано от Божидар Балевски фев 01, 2024 в Макроикономика

В решение, което подчерта вътрешните разногласия, Английската централна банка (АЦБ) реши да остави лихвените проценти непроменени на равнище от 5,25%, което представлява отклонение от единодушните решения, наблюдавани на последните заседания. Гласуването на Комитета по парична политика (КПП) с 6:3 гласа, като членовете му бяха разделени по отношение на посоката на лихвените проценти, разкри нюансирана перспектива за по-нататъшния път на паричната политика на Обединеното кралство.

Разнопосочни мнения и безпрецедентно несъгласие

Решението на КПП относно лихвените проценти стана свидетел на необичаен обрат, като двама членове се застъпиха за повишение с 25 базисни пункта, а един несъгласен гласува в полза на понижение с четвърт пункт. Това бе първият случай от август 2008 година насам, когато членовете на комитета проявяват толкова противоположни мнения на едно заседание. Съобщението открои сложността на икономическия анализ в рамките на комитета и повдигна въпроси за бъдещата посока на паричната политика.

"КПП остава готов да коригира паричната политика, ако това е оправдано от икономическите данни, за да върне устойчиво инфлацията към целта от 2%", заяви Bank of England в публикувано изявление. Комитетът изрази ангажимента си да следи отблизо инфлационния натиск, устойчивостта на икономиката и различни показатели като условията на пазара на труда, нарастването на заплатите и инфлацията на цените на услугите. В изявлението се съобщава още, че настоящото равнище на банковия лихвен процент ще бъде подложено на непрекъснат преглед.

Инфлационни прогнози и икономическа оценка

Контекстът, на който КПП взе решението си, включваше прогнози за временно понижаване на инфлацията до целевото равнище на банката от 2% през второто тримесечие на годината. Очакванията обаче са за последващо повишение през третото и четвъртото тримесечие, повлияно от променливия принос на цените на енергията за годишните сравнения. В Доклада за паричната политика се прогнозира, че общата инфлация може да се върне към целевото равнище едва в края на 2026 година.

По време на пресконференцията, последвала решението, управителят Андрю Бейли даде представа за преценките на комитета. Той спомена, че значителна част от пиковото вътрешно въздействие на по-високите лихвени проценти върху БВП вече се е материализирала. Бейли изтъкна прехода от свръхтърсене към свръхпредлагане и изрази очаквания за потиснат растеж на потенциалното предлагане, като през прогнозния период предлагането ще изпреварва търсенето.

Все пак Бейли призна, че отшумяването на вторичните ефекти от вътрешното нарастване на цените и заплатите може да отнеме повече време, което ще доведе до запазване на инфлацията над целевото равнище от 2% в базисната прогноза на банката въпреки появата на свръхпредлагане.

Пазарна реакция и спекулации за намаляване на лихвените проценти

След обявяването на решението лирата възстанови по-ранните си загуби спрямо долара.

Докато някои пазарни наблюдатели очакват потенциално понижение на лихвите, други подчертават значението на предпазливия подход. Линдзи Джеймс, инвестиционен стратег в Quilter Investors, отбеляза, че в условията на икономическа нестабилност и геополитически рискове Bank of England вероятно ще бъде предпазлива, избягвайки преждевременни понижения на лихвените проценти. Въпреки това Джеймс предположи, че ако целта за инфлация от 2% бъде постигната по-рано от очакваното, разговорът за намаляване на лихвените проценти може да се промени.

Подход, зависещ от данните, и икономически реалности

Английската централна банка, подобно на своите трансатлантически колеги, набляга на зависим от данните подход към паричната политика. Макар че съображенията за потенциално намаляване на лихвените проценти са в ход, наблюдателите твърдят, че може да се наложи такива стъпки да бъдат въведени "по-скоро, отколкото по-късно" предвид предизвикателната икономическа среда в Обединеното кралство.

Икономиката на Обединеното кралство, описвана като намираща се в състояние на "неразположение", предизвиква дискусии относно въздействието на продължителните високи лихвени проценти. Потенциалният риск от рецесия се очертава и въпреки подобренията необходимостта от материализиране на икономическия растеж може да тласне BoE към корекции в политиката.

И все пак, при положение че осем от деветте членове на КПП се застъпват за запазване или дори повишаване на сегашните нива на лихвените проценти, всеки сериозен разговор за разхлабване на политиката може да остане далечна перспектива. Радж Бадиани, главен икономист в S&P Global, предвижда четири намаления на лихвените проценти през тази година, като първото се очаква през юни. Времето обаче остава несигурно предвид преобладаващите силни позиции на инфлацията в сектора на услугите и базисната инфлация, съчетани с неустойчив растеж на печалбите.

Бадиани изтъква, че много рестриктивната парична политика може да доведе до почти нулева икономическа активност, което да изостри предизвикателствата, свързани с разходите за живот на домакинствата в Обединеното кралство. Ескалиращите разходи за жилища, нарастващото данъчно облагане на физическите лица и исторически високите цени на храните и енергията усложняват икономическия пейзаж.

Навигация в несигурността

Решението на Английската централна банка да запази сегашния лихвен процент отразява балансиран акт в условията на икономическа несигурност. Разнопосочните мнения в рамките на Комитета по парична политика подчертават предизвикателствата при управлението на паричната политика. Тъй като пътят към устойчива инфлация от 2% продължава, Английската централна банка е изправена пред деликатната задача да съгласува мерките на политиката с икономическите реалности, като същевременно следи внимателно за развитието на данните и външните рискове. Пътят напред включва ориентиране в нюансираните решения, адаптиране към променящите се обстоятелства и поддържане на предпазлива, но отзивчива позиция за насърчаване на икономическата стабилност.