Доларът продължава да доминира, но има проблем
Заключението идва от най-висшите етажи на глобалистките организации
Публикувано от Божидар Балевски юни 18, 2024 в Макроикономика
Международната парична и резервна система е в процес на постепенна, но значителна трансформация. Макар че щатският долар продължава да заема позицията на доминираща резервна валута, през последните две десетилетия делът му в световните валутни резерви непрекъснато намалява. Тази тенденция, подчертана от последните данни на Международния валутен фонд (МВФ), разкрива промяна в предпочитанията на централните банки и правителствата по света.
Намаляването на господстващото положение на долара не се компенсира от увеличаването на дела на други традиционни резервни валути като еврото, йената или паунда. Вместо това сме свидетели на възход на това, което може да се нарече нетрадиционни резервни валути. Сред тях са австралийският и канадският долар, китайският юан, южнокорейският вон, сингапурският долар и скандинавските валути. Тези валути предлагат атрактивна доходност, предимства при диверсификацията и стават все по-лесни за търговия благодарение на напредъка на цифровите финансови технологии, което ги прави привлекателни алтернативи за резервните мениджъри.
Интересно е, че тази тенденция се проявява дори когато доларът преживява период на засилване, което показва движение на частни инвеститори към деноминирани в долари активи. Това наблюдение подчертава сложното взаимодействие между колебанията на валутните курсове, движението на лихвените проценти и състава на резервните портфейли на централните банки. Дългосрочната перспектива обаче разкрива, че макар стойността на долара да остава относително стабилна през последните две десетилетия, делът му в световните резерви намалява, което потвърждава съзнателното и постепенно отдалечаване на централните банки от долара.
Противно на някои твърдения статистическият анализ не потвърждава твърдението, че финансовите санкции на САЩ са ускорили намаляването на дела на долара в резервите. Макар че някои държави може да решат да не отчитат състава на резервите си пред МВФ, тези неотчитащи се субекти представляват малка част от световните резерви и е малко вероятно да повлияят съществено на общата тенденция.
Китайският юан - една от нетрадиционните валути, които придобиват все по-голямо значение, е причина за една четвърт от спада в дела на долара. Пътят му към интернационализация обаче изглежда е изправен пред някои препятствия. Последните данни, дори след коригиране на колебанията на валутните курсове, показват намаляване на дела му в резервите от 2022 г. насам. Това предполага, че пътят на юана към превръщането му в основна резервна валута може да бъде по-постепенен, отколкото някои очакваха.
Отдръпването от долара не се ограничава само до няколко големи притежатели на резерви като Русия или Швейцария. Дори когато тези държави се изключат от анализа, тенденцията остава до голяма степен непроменена. Всъщност разнообразна група държави, както развити, така и с нововъзникващи пазари, активно диверсифицират резервите си, което показва широкообхватно движение към по-многополюсна система на резервните валути.
Предишният опит с финансовите санкции също изиграва роля за формиране на поведението на централните банки. Санкциите често са водили до умерено отклоняване от валутите, които са изложени на риск от замразяване, и до преминаване към златото, което е имунизирано срещу такива рискове. Това, в съчетание с повишената несигурност на световната икономическа политика и геополитическите рискове, може да обясни неотдавнашното натрупване на злато от някои централни банки. Въпреки това делът на златото в общите резерви остава исторически нисък, което подсказва, че е малко вероятно то да замени традиционните валути в близко бъдеще.
В заключение може да се каже, че международната парична и резервна система се намира в състояние на промени. Епохата на абсолютна доминация на долара постепенно отстъпва място на по-диверсифицирана система, в която нараства ролята на нетрадиционните резервни валути. Тази еволюция се обуславя от комбинация от фактори, включително мотиви за диверсификация, атрактивна доходност, предлагана от нетрадиционните валути, напредък в технологиите за цифрова търговия и геополитически съображения. Макар че се очаква доларът да остане ключов играч в световната резервна система, неговата доминация вероятно ще продължи да намалява, тъй като светът се движи към по-многополюсен валутен пейзаж.
История на доминацията на американския долар
Възходът на щатския долар като световна резервна валута е история, която се преплита с основните икономически и политически промени през XX век. Пътят му към господство започва след Първата световна война, когато Съединените щати излизат от конфликта като голяма икономическа сила, притежаваща значителна част от световните златни резерви. Създаването на Федералната резервна система през 1913 г. допълнително укрепва позициите на долара, осигурявайки му стабилна и надеждна валута за вътрешни и международни трансакции.
Споразумението от Бретън Уудс от 1944 г., изковано в разгара на Втората световна война, затвърждава статута на долара като крайъгълен камък на световната финансова система. По силата на това споразумение доларът е обвързан със златото, а другите валути са обвързани с долара, като се създава система на фиксирани обменни курсове. Това споразумение насърчава международната търговия и инвестициите, като доларът се превръща в основно средство за размяна при трансграничните трансакции.
След Втората световна война Съединените щати се утвърждават като доминираща икономическа и военна сила, което допълнително засилва привлекателността на долара. Стабилността на долара, възможността да се конвертира в злато и силата на американската икономика го превръщат в предпочитан избор за централните банки и правителствата да го държат като резерви. Ролята на долара в улесняването на международната търговия и инвестициите чрез институции като Световната банка и Международния валутен фонд допълнително затвърждава господстващото му положение.
Управлението на долара обаче не е лишено от предизвикателства. Крахът на Бретън-Уудската система през 1971 г., когато президентът Никсън прекрати конвертируемостта на долара в злато, доведе до период на повишена нестабилност на обменните курсове и повдигна въпроси относно дългосрочната стабилност на долара. Възходът на други икономически сили, като Япония и Германия през 70-те и 80-те години на ХХ в., а напоследък и на Китай, също представлява потенциално предизвикателство за хегемонията на долара.
Въпреки тези предизвикателства доларът демонстрира забележителна устойчивост, запазвайки позицията си на най-широко използваната валута за международни трансакции в света. Голямата му ликвидност, силата на американските финансови пазари и продължаващата роля на Съединените щати като основна икономическа и военна сила допринесоха за трайната привлекателност на долара. Макар че господстващото положение на долара може постепенно да отслабне с развитието на световната икономика, наследството му като световна резервна валута е здраво запечатано в летописите на финансовата история.
