Тръмп е най-големият кошмар на Европа

Европейските централни банкери се сблъскват с нов проблем, който допълва икономическите трудности в региона: потенциалните последици от завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом. Спомените за предишното президентство на Тръмп все още са актуални и има широко разпространено безпокойство, че търговските му политики могат да поставят сериозни предизвикателства пред Европа, която сега е в много по-слаба позиция, отколкото по време на предишния му мандат.

Притеснението на европейците

Основните опасения са съсредоточени върху предложението на Тръмп за въвеждане на високи мита - 60 % за китайски стоки и до 20 % за други. Ако бъдат въведени, тези мерки ще предизвикат най-значителните смущения в търговията от Закона Смут-Хоули от 30-те години на миналия век насам, като далеч надхвърлят въздействието на търговското напрежение по време на първия му мандат, започнал през 2017 г.

Европейски политици, говорещи анонимно поради деликатността на въпроса, изразиха опасения, че победата на Тръмп на предстоящите през ноември избори може да направи много по-трудно контролирането на инфлацията, без да навреди на икономическия растеж. Несигурността се засилва допълнително от предстоящите срещи на Международния валутен фонд във Вашингтон, където насоката на икономическата политика на САЩ ще бъде ключова тема.

Централните банкери в цяла Европа - от Франкфурт до Лондон и Стокхолм - са изправени пред най-мрачните икономически перспективи след нахлуването на Русия в Украйна. Управителят на Шведската централна банка Ерик Тедин призна, че търговските бариери могат да окажат негативно влияние върху икономики като шведската, които разчитат в голяма степен на международната търговия, като забавят растежа и увеличат инфлационните рискове.

Европа е в по-слаба позиция от преди

В сравнение с последния момент, когато Тръмп встъпи в длъжност, положението в Европа значително се е влошило. През 2017 г. регионът преживяваше най-силния си растеж от години насам, без войни в Украйна и Близкия изток. Днес икономическият растеж е в застой, като Германия е изправена пред втора година на свиване, а Франция се сблъсква със значителни бюджетни съкращения и повишаване на данъците. 

Нарастват и опасенията относно последиците за еврото. Победата на Тръмп може да доближи еврото до паритета с щатския долар, което ще окаже допълнителен натиск върху вноса и икономическия растеж. Икономистите от ABN Amro предполагат, че 10% мито върху всички стоки може да свие годишния износ на еврозоната за САЩ с близо една трета, което да доведе до 1,5% намаление на производството за три години - сравнимо с неотдавнашната енергийна криза.

Германските и шведските централни банкери, както и председателят на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард, изразиха загриженост относно възможното въздействие на новите мита. ЕЦБ вече развива планове за намаляване на лихвените проценти, за да се справи с отслабващата икономическа среда в Европа.

Дори заплахите на Тръмп за мита да не се осъществят, централните банкери остават предпазливи, знаейки, че Камала Харис, ако спечели, вероятно ще продължи някои от търговските политики на Джо Байдън, които включват мита върху китайски стоки.

Способността на Европейския съюз да реагира също е несигурна. Въпреки че има план за ответни мерки срещу потенциалните американски мита, разногласията между държавите членки могат да забавят всякакви единни действия. Германия и други държави наскоро се противопоставиха на предложените мита върху китайските електромобили, което илюстрира предизвикателствата пред формирането на съгласуван отговор на търговските заплахи.

Към предизвикателствата се прибавят и по-високите разходи на Европа за отбрана, по-големите нива на дълга след пандемията и икономическите смущения от енергийната криза. За разлика от 2017 г. тези фактори ограничават способността на региона да разгърне фискални мерки, ако настъпи сериозен икономически шок. Централните банки може отново да се окажат водещи в реакцията, макар че по-високите лихвени проценти предоставят ограничено пространство за маневриране.

В тази несигурна среда ЕЦБ може да прибегне до значително понижение на лихвените проценти, ако тарифите доведат до изразен икономически спад, като някои експерти прогнозират потенциално намаление с 50 базисни пункта още през декември или януари.