Политическата криза в Германия се задълбочава

Германия се подготвя за следващите федерални избори, които ще се проведат на 23 февруари, а канцлерът Олаф Шолц е изправен пред трудна кампания. Въпреки усилията му да си осигури още един мандат, последните социологически проучвания показват широко разпространено недоволство на избирателите и силно предпочитание към промяна.

Социалдемократите (СДП), ръководени от Шолц, се стремят да подчертаят неговия управленски опит, като същевременно представят кандидата на опозицията Фридрих Мерц от консервативния ХДС/ХСС като неподходящ да ръководи най-голямата икономика в Европа в настоящите ѝ предизвикателства. Мерц обаче води със значителна преднина в социологическите проучвания.

Ключови въпроси и предизвикателства на изборите

И двамата кандидати ще трябва да убедят гласоподавателите, че разполагат с решения за икономическата стагнация в Германия и могат да запазят нейния ключов производствен сектор. Следващият канцлер ще бъде изправен и пред предизвикателството да се ориентира в отношенията с новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп, чиято политика може да наруши световната търговия, което може да навреди на европейските предприятия.

Мерц се позиционира като кандидат за решителна промяна, заявявайки: „Германия трябва да се събуди като средна сила и да поеме по-активна роля в Европа“. Междувременно се очаква Шолц да използва предстоящото си обръщение към парламента, за да очертае залога на изборите и да представи вота като решаващо решение за бъдещето на Германия.

Шолц неотдавна увеличи политическата несигурност, като уволни министъра на финансите Кристиан Линднер от Свободната демократическа партия (СвДП) - ход, който разпусна коалиционното правителство между СвДП, СвДП и Зелените. До изборите Шолц ще ръководи правителство на малцинството заедно със Зелените, като ще разчита на ограничено сътрудничество от страна на опозиционните депутати за придвижване на ключови закони.

Реакцията на инвеститорите на обявяването на предсрочните избори първоначално беше положителна, като индексът DAX се повиши с 1,7%. Оттогава обаче опасенията относно потенциалните мита на САЩ и забавянето на растежа в Китай изтриха тези печалби, което допълнително усложни икономическите перспективи на Германия.

Икономическите опасения са големи

Икономиката на Германия продължава да е под натиск, като се бори да се възстанови от пандемията и последиците от войната в Украйна. Икономистите прогнозират, че през 2024 г. БВП може да се свие за втора поредна година. Основните проблеми включват слабото външно търсене, високите разходи за енергия и структурните проблеми в производствения сектор. Настроенията на инвеститорите също се понижиха, като през ноември институтът ZEW отчете спад на индекса на очакванията си от 13,1 на 7,4.

Напоследък германските облигации отбелязаха ръст, тъй като по-бавният растеж и потенциалното търговско напрежение между ЕС и САЩ повишават очакванията за по-бързо намаляване на лихвените проценти от страна на Европейската централна банка.

В качеството си на правителство на малцинството администрацията на Шолц е изправена пред значителни пречки при приемането на бюджета за 2025 г. и посрещането на непосредствените фискални нужди. Министърът на финансите Йорг Кукис призна, че завършването на бюджета до края на годината е малко вероятно, което налага временни финансови мерки. Въпреки че това може да забави някои проекти, Кукис подчерта, че това е управляема ситуация, с която Германия се е справяла и в миналото.

Настроения на избирателите и тенденции в социологическите проучвания

ХДС/ХСС водят в националните проучвания с над 30 % подкрепа, докато SPD на Шолц е паднала на трето място с около 16 %, изоставайки от крайнодясната Алтернатива за Германия (AfD) с 18 %. Зелените и новият крайнодесен Алианс „Сахра Вагенкнехт“ получават съответно 11 % и 8 %. Междувременно СвДП рискува да падне под прага от 5%, необходим за осигуряване на места в парламента.

Резултатите от изборите вероятно ще доведат до продължителни коалиционни преговори, което може да забави съставянето на ново правителство до април. Текущите социологически проучвания сочат, че най-вероятният сценарий е „голяма коалиция“, водена от ХДС/ХСС, със СДП, евентуално с участието на Зелените като младши партньор.

С активизирането на кампанията Шолц е изправен пред трудна битка да си върне доверието на избирателите и да насочи партията си към по-силно представяне в деня на изборите.