Нито Харис, нито Тръмп ще решат проблемите с дълга на САЩ

САЩ не са изправени нито пред война, нито пред икономическа криза, но въпреки това федералните заеми достигат безпрецедентни нива. Предвижда се бюджетният дефицит да надхвърли 1,9 трилиона долара през тази година, което представлява повече от 6 % от икономическото производство на страната. 

Такова ниво на заеми е имало само по време на значими събития като Втората световна война, финансовата криза от 2008 г. и пандемията Ковида-19. Федералният дълг, който сега надхвърля 35  трилиона долара, е малко над 120% от БВП на страната.

 Без намесата на Конгреса се очаква този дълг да нарасне с още 22 трилиона долара до 2034 г., като лихвените плащания скоро ще надхвърлят разходите за отбрана.

Разходите растат, а приходите- не

Въпреки тази фискална реалност, въпросът получава малко внимание от основните кандидати за президент, които продължават да предлагат скъпоструващи политики без ясни решения за справяне с нарастващия дълг. Икономистите и политиците се притесняват, че нарастващият дълг може да доведе до по-високи лихвени проценти, да забави икономическия растеж и да ограничи способността на правителството да реагира на бъдещи кризи. Вече се появиха предупредителни знаци, като понижаване на кредитния рейтинг на САЩ и намалено търсене на държавни облигации.

Докато кандидатът за вицепрезидент на Демократическата партия Камала Харис предложи някои мерки за покриване на плановете си за разходи чрез увеличаване на данъците, Доналд Тръмп, нейният съперник от Републиканската партия, представи множество предложения за намаляване на данъците, без да предлага начини за тяхното балансиране. И двамата кандидати обаче обещаха да защитят социалното осигуряване и Medicare - два от най-големите източници на нарастващите федерални разходи.

По-специално Тръмп предложи редица данъчни съкращения на обща стойност над 2 трилиона долара, в допълнение към удължаването на съкращенията за 4 трилиона долара от първия му мандат. Те включват премахване на данъците върху бакшишите и възнагражденията за извънреден труд, както и на данъците върху доходите от социално осигурителни плащания. Харис се присъедини към някои от тези предложения, като например подкрепи разширен данъчен кредит за деца, който ще осигури до 6000 долара за родителите на новородени.

Липсата на политическа спешност по отношение на дълговата криза се дължи на факта, че опасенията за последиците от високия дълг - като например рязкото повишаване на лихвените проценти - не са се проявили напълно. САЩ се възползват от статута на долара като световна резервна валута, което им осигурява по-голяма гъвкавост в сравнение с други държави. Експертите обаче предупреждават, че сегашната вълна от заеми може да ограничи бъдещите финансови възможности на страната, особено по време на война или икономическа криза.

Нито Тръмп, Нито Харис правят нещо, за да се справят с дефицита

През изминалите десетилетия контролът върху дефицита беше двупартиен приоритет, като лидерите на двете партии работиха заедно за повишаване на данъците и намаляване на разходите, което доведе до балансиран бюджет в края на 90-те години на миналия век. От 2000 г. насам обаче намаляването на данъците, икономическите спадове и кризи като пандемията доведоха до увеличаване на дефицита.

През първия мандат на Тръмп държавният дълг нарасна от под 15 трилиона долара до над 21 трилиона долара, което се дължи на намаляването на данъците през 2017 г. и на разходите, свързани с пандемията. Предложенията му за втория мандат предполагат по-нататъшно намаляване на данъците без съответни мерки за намаляване на разходите, което увеличава вероятността от по-големи дефицити. Междувременно Харис подкрепи плановете на Байдън за вътрешните разходи, включително за облекчаване на пандемията и Закона за намаляване на инфлацията, въпреки че те невинаги са довели до прогнозираното намаляване на дефицита.

И двамата кандидати са изправени пред значителни фискални предизвикателства. През 2025 г. ще трябва да се повиши лимитът на федералния дълг, а много от данъчните облекчения от 2017 г. ще изтекат, ако не бъдат удължени. Ако не се предприемат действия, данъците ще се увеличат за повечето домакинства - сценарий, който и двете страни искат да избегнат. Прогнозите са, че нарастващите разходи за лихвени плащания по държавния дълг ще надхвърлят разходите за отбрана до средата на десетилетието, което подчертава спешната необходимост от преодоляване на фискалния дисбаланс.

Въпреки че гласоподавателите изразяват загриженост за дефицита, те продължават да предпочитат политици, които обещават намаляване на данъците и увеличаване на разходите. Без съществени промени САЩ рискуват да навлязат в порочен кръг на нарастващ дълг, по-високи лихвени разходи и намалена гъвкавост при реагиране на бъдещи кризи. Засега обаче решаването на проблема с държавния дълг остава встрани от политиката.