Ако искате да си спестите главоболия с Националната агенция за приходите, е важно да гледате на данък върху дохода не като на формалност, а като на правило: държавата изисква да декларирате сумата, която печелите, откъде идва тя и дали се дължи данък върху нея.
Когато сте наясно кои доходи са облагаеми и кои не, попълвате годишната данъчна декларация бързо и лесно и сте спокойни, че няма да има неприятни изненади в края на годината.
Те важат както за хората със заплата от трудови правоотношения, така и за всички останали случаи, в които се получават доходи. Като членка на Европейския съюз, страната има и правила за ситуации, в които доходът идва от източник в друга държава или в държава членка на ЕС.
В това ръководство ще получите яснота кои доходи подлежат на данъчно облагане и кои са извън обхвата му, как се изчислява данъкът и кога се подава годишната данъчна декларация. Ще откриете и кои облекчения могат да намалят дължимия данък, както и какви са последиците при пропуснати срокове.
Облагаеми и необлагаеми доходи: Какво подлежи на данъчно облагане?
Когато става въпрос за данък върху дохода, най-честата грешка, която хората правят, е да си мислят „това е еднократно и не се брои“. От гледна точка на закона, по правило доходите на физически лица са в обхвата на данъчното облагане, с изключение на доходите, които са изрично посочени като необлагаеми.
Всички изключения са описани в Закона за данъците върху доходите на физическите лица и не са въпрос на лична преценка.
Кога един приход се приема като доход за данъчни цели?
Практичното правило гласи, че доход е всяка облага (пари или равностойност), която получавате през данъчната година и може да се свърже с конкретен източник като труд, услуга, предоставено имущество за ползване, продажба, авторски труд, земеделска дейност и др.
Точно тук идва изразът за данъчни цели: понякога в ежедневието хората наричат нещо „подарък“, „услуга между приятели“, „символичен жест (хонорар)“. За данъчното облагане обаче е важно да се прецени дали това е възнаграждение срещу труд или услуга и дали има икономическа полза, която може да се проследи.
Например ако получавате възнаграждение за дизайн, консултация или копирайтинг, това са доходи от услуга. Ако отдавате под наем жилище или гараж, това е доход за предоставяне за ползване. Ако продавате дигитални продукти (книги, обучения), това най-често е доход от стопанска дейност.
А когато упражнявате стопанска дейност като самонаето лице (в т.ч. извършване на дейност като земеделски стопани), правилата за разходи, осигуровки и авансово облагане стават още по-важни.
Има ли значение откъде идва доходът?
Краткият отговор е да, но не по начина, по който хората си мислят. Когато доходът е получен в страната, правилата обикновено са ясни: или платецът удържа данъка, или вие го декларирате и внасяте в установения от закона срок.
Когато доходът идва от източник в друга държава или държава членка на ЕС, темата е по-чувствителна, тъй като може вече да има удържан данък там. България като членка на европейския съюз има механизми и правила за тези случаи, но от ключово значение е да се проследи процесът, за да не се получи двойно данъчно облагане.
Кои доходи обикновено са облагаеми?
Доходите, които идват от работодател, се наричат възнаграждения от трудови правоотношения. При тях най-често данък върху дохода се удържа от работодателя.
Има доходи, които се получават срещу услуга или свободна практика. Това са хонорари, граждански договори, консултации, креативни и фрийланс услуги. Това са типични случаи за доходи от извънтрудови отношения и/или от стопанска дейност, при които може да има авансов данък, а накрая годишно изравняване.
Облагаеми доходи са и тези за предоставяне за ползване - наеми (стая от жилище, апартамент, гараж, земя), включително когато наемът е от фирма, която удържа данъка, или от физическо лице, което носи отговорността да го декларира.
Има и доходи, които се облагат с окончателен данък, какъвто е случаят с дивиденти. Там подходът е различен: по правило данъкът се удържа от платеца и се внася по реда на закона, без да се изчаква годишно изравняване като при други доходи.
Има и специфични дейности като таксиметров превоз на пътници, при които режимът и задълженията имат особености, но от гледна точка на темата тук важното е: пак говорим за доход, който попада в обхвата на данъчното третиране и трябва да бъде отчетен по правилния ред.
Кои доходи са извън обхвата на данъчното облагане и защо там стават най-много грешки?
Грешките идват от това, че хората помнят правилата в закона отчасти. Например изказване, че продажбата на лични вещи не се облага.
Да, но ако това е наистина продажба на лични вещи, а не редовна препродажба с печалба. Или „подаръците не се облагат“. В много случаи е така, но има значение какво точно е получено, каква е връзката между лицата и дали не става дума за прикрито възнаграждение.
Затова, вместо да разчитате на чужди обобщения, е по-разумно да си зададете следните два въпроса:
- Получавате ли облага срещу услуга/полза, която вие предоставяте?
- Има ли регулярност или намерение за печалба?
Ако отговорът е положителен, по-често сте в зоната на облагаемия доход. Ако отговорът е отрицателен, проверете дали това не попада в изключенията по конкретен текст от закона.
Данъчни ставки и изчисляване на дължимия данък
В голяма част от случаите правилото е предвидимо - данъкът върху общата годишна данъчна основа се определя, като тази основа се умножи по данъчна ставка от 10%. Това е базовият механизъм за данъчно облагане на много от доходите на физически лица в България.
Какво представлява годишната данъчна основа?
Годишната данъчна основа не е просто сбор на всички приходи, които сте получили в данъчната година. Тя е резултат след определени намаления и правила за данъчни цели, като например признати разходи при определени дейности, приспадания и осигурителни вноски за социално осигуряване, когато законът го позволява.
На практика това означава, че двама души с еднакъв размер на прихода, могат да имат различна данъчна основа, ако единият има признати разходи или различен режим на осигуряване.
При някои доходи данъкът се определя на годишна база, а при други още при изплащането им. Затова в практиката се срещат и различни механизми: авансово облагане, годишно изравняване и режим с окончателен данък.
Кога данъкът е годишен и кога е окончателен?
Когато доходите се включват в годишната данъчна основа, е необходимо те да се декларират с годишната данъчна декларация. Следва изчисление какво се дължи, както и сравняване с вече удържаното/внесеното. Ако има разлика, тя се доплаща.
Когато доходът е от видовете, които се облагат с окончателен данък, механизмът е друг: данъкът се определя върху брутната сума и по правило се удържа и внася от платеца. За да стане по-ясно ще разгледаме следния пример:
Мария получава дивидент от акции на българско дружество, търгувано на Българска фондова борса. Брутната сума на дохода е на стойност 888 евро.
Данъчната ставка е в размер на 5%, което означава, че окончателният данък по дохода на Мария се намира като умножим брутната сума с данъчната ставка. Получената сума от 44,40 евро се превежда към агенцията за приходите от платеца на дохода, а Мария получава нетен доход в размер на 843,60 евро.
Обръщаме внимание, че окончателен данък не означава такъв, който се заплаща веднъж и никога повече не се декларира. Когато имате доходи от източник в друга държава, включително в държава членка на ЕС, се гледат конкретните правила и дали има вече удържан данък, както и как се отразява в декларацията.
Авансови вноски и годишно деклариране на доходите
Авансовите вноски са вид данъчен механизъм, при който част от данък върху дохода се заплаща още през данъчната година, вместо всичко да се изравнява в края на годината.
Кой има задължение да внася авансовия данък и в какъв срок?
При авансовия данък най-важното е кой изплаща дохода. Ако това е фирма, то тя има задължение да удържи авансовия данък и да го преведе по съответната сметка на агенцията за приходите. Ако плащането на дохода се извършва от физическо лице, задължение за внасяне има получателят на дохода.
Авансовият данък трябва да се плати в срок до края на месеца следващ тримесечието, през което доходът е получен/удържан.
За последното тримесечие при редица доходи, като например доходи от хонорари/граждански договори/фрийланс услуги, когато не са заплата от трудови правоотношения и др., по правило не се дължи авансов данък, а сумата се внася при годишното изравняване.
Данъчни облекчения: Как да намалите дължимия данък?
Данъчното облекчение представлява инструмент, с който вашата годишна данъчна основа се намалява с определена сума или процент според конкретния вид облекчение и условията от закона. Това означава, че с намаляване на данъчната основа, спада и размер на данъка, който трябва да платите.
За да имате реалистична представа какъв е ефектът, мислете за облекчението като за корекция на базата, върху която се начислява данъкът.
Ако например облекчението намали данъчната основа с 1 380 евро, при данъчна ставка от 10% това означава 138 евро по-нисък данък. Затова не гледайте само дали има облекчение, а дали вие отговаряте на условията, какъв е допустимият максимум в размер на признатата сума и дали имате документите, които доказват правото ви.
Данъчните облекчения, от които най-често се възползват българите, можете да прочетете в следващите редове.
Облекчение за млади семейства на възраст до 35 години с ипотечен кредит
Ако сте младо семейство с граждански брак и купувате първо жилище с ипотечен кредит, имате право на данъчно облекчение за лихвите. Тук не говорим за отстъпка от кредита, а за данъчен ефект.
Това означава, че годишната данъчна основа се намалява с лихвите, които сте платили през годината по ипотечния кредит, но само върху първите 100 000 лв. (51 129,19 евро) от главницата.
Обичайно ви трябва документ от банката за платените лихви, а облекчението се заявява с годишна данъчна декларация по чл. 50, като условията (вкл. възрастта до 35 г. към датата на договора) се доказват с документи при нужда.
Облекчение за семействата с деца
Ако отглеждате деца под 18 години, имате право да намалите годишната данъчна основа.
Това става при следните случаи:
- 6 000 лв. при едно дете;
- 12 000 лв. при две деца;
- 18 000 лв. при три и повече деца.
При 10% данък данъчното облекчение е в размер на до 600 лв. (до 306,78 евро), 1 200 лв. (до 613,55 евро) или 1 800 лв. (до 920,33 евро) по-малко данък за годината (в зависимост от това дали имате достатъчно годишен данък, който да „покрие“ облекчението).
Облекчението се заявява с годишната данъчна декларация, а в някои случаи може да се използва и чрез работодател при годишното изравняване.
Дарения и доброволни вноски
Даренията и определени доброволни вноски, като застраховки например, също могат да намалят дължимите данъци.
Ако искате да ползвате данъчно облекчение, трябва да можете да покажете платежен документ и основанието да е допустимо по закона. При проверка агенцията за приходите гледа именно това документална следа и спазени условия.
Какво трябва да направите, за да ползвате облекчение
Ако имате желание да се възползвате от дадено данъчното облекчение, е необходимо да отговаряте на определени условия и да бъдат представени съответните документи – например удостоверение от детска градина/училище, платежни нареждания за вноски за социално осигуряване, документи за дарения и други.
Съгласно чл. 50 от закона облекченията се заявяват с подаването на годишната данъчна декларация по установения ред.
Добре е да подготвите документите преди самото подаване на декларацията, за да не се окаже в последния момент, че липсва някое удостоверение или платежно. Преди да подадете годишната данъчна декларация, отделете време да проверите условията на облекчението, което искате да ползвате, или се консултирайте с данъчен експерт, ако имате комбинирани доходи и не сте сигурни как се прилага.
Обърнете внимание, че ако имате комбинирани доходи (например заплата плюс наем или доходи от стопанска дейност), или планирате да ползвате повече от едно облекчение, проверката на условията предварително ще ви спести евентуални грешки.
Съхранявайте всички документи, които доказват правото ви на облекчение, защото Агенция за приходите може да поиска проверка и тогава ще трябва да покажете основание и доказателства.
Санкции при неподаване на декларация или невнасяне на данъка
Санкциите обикновено идват след пропуск в две посоки: неподаване на декларация и липса на плащане.
Ако изпуснете срока за годишната данъчна декларация, Националната агенция за приходите приема, че задължението не е изпълнено навреме и това отключва глоба, а при повторяемост - по-висока санкция.
В указанията на Агенцията за приходите за деклариране след срока е посочено, че при закъснение може да се наложи глоба до 500 лв. (до 255,65 евро) при първо нарушение и до 1000 лв. (до 511,29 евро) при повторно нарушение.
Когато пропускът е в плащането, т.е. дължите данък за доходи, но не сте го внесли в срок, към сумата се начисляват лихви и задължението нараства с времето. Това е причината да не отлагате, дори когато става дума за сравнително малък размер на данъка.
Принудително събиране
Ако данъкът не бъде внесен доброволно, Националната агенция за приходите има право да предприеме действия по принудително събиране на задължението.
Това може да включва запор върху банкови сметки, заплати, имущество и други мерки. Тук не става въпрос за напомняне, а за изпълнително производство.
Административнонаказателна и наказателна отговорност
Когато говорим за системно укриване на доходи или неплащане в значими размери, рискът не е само глоба за закъсняла декларация.
Може да се стигне до административнонаказателна отговорност по общия ред (ЗАНН), а в определени случаи и до наказателноправни последици. Тук границата не е в рамките на „една сгрешена клетка“, а поведение, което изглежда като умишлено укриване.
Как да ограничите щетите, ако вече има пропуск
Най-разумното, ако установите грешка или пропуск, е да действате веднага: проверявате какво точно липсва, подавате корекция или декларация (ако е необходимо) и довнасяте сумите.
И още нещо важно: ако сте на границата на правилата и не сте сигурни как да приложите данък по реда на ЗДДФЛ (например имате комбинирани доходи през данъчната година или доход в страната плюс доход от чужбина), консултацията с данъчен експерт или директно с агенция за приходите е по-добрият ход от „пробвам и виждам“.
Колкото по-рано оправите несъответствията, толкова по-малко вероятно е проблемът да прерасне в принудително събиране или в по-тежка санкция.
Често задавани въпроси
Кога се подава годишната данъчна декларация и какво трябва да включа в нея?
Подаването на годишната данъчна декларация трябва да се извърши в годината, следваща данъчната година, в срок между 10 януари и 30 април. Тя трябва да включва всички облагаеми доходи, които сте получили през годината, включително от наем, хонорари и дейност като самонаето лице.
От кого се удържа авансовият данък при доход от наем?
Ако доходът идва от фирма, тя удържа и внася авансовия данък по сметка на агенцията за приходите. Ако платецът е физическо лице, този, който има задължение да внесе авансовия данък, е получателят на дохода от наем.
Какво ще се случи, ако не подам в срок годишна данъчна декларация или не внеса дължимия данък в срок?
Може да ви бъде наложена глоба и да се начисляват лихви върху задължението. При по-сериозни случаи може да стигне и до принудително събиране (например запор).
