Фискалната политика е част от икономическата политика на всяка страна. Тя описва как държавата управлява публичните финанси чрез приходи и публични разходи. Тези действия се отразяват в бюджета и задават рамката на публичните услуги и инвестиции.
В тази статия ще научите какво представлява фискалната политика и какви са основните ѝ типове. Ще научите повече за инструментите, с които държавата работи, както и ролята на данъците и държавните разходи. Ще разберете понятия като бюджетен дефицит и бюджетен излишък, както и връзката им с държавния дълг.
Фискалната политика включва действията, които една държава предприема за ефективното управление на своите публични финанси. Тя се разработва от правителството и се реализира чрез годишния финансов план, познат още като държавен бюджет.
Съществуват три типа фискални политики: неутрална, стимулираща и рестриктивна.
Неутралната фискална политика се свързва с балансиран бюджет. При нея приходите и разходите са на сходно ниво.
Приходите идват основно от данъчни постъпления, а разходите покриват текущи и инвестиционни нужди.
Този подход се използва, когато целта е предвидимост и финансова дисциплина.
Стимулиращата фискална политика се прилага при икономическо забавяне или висока безработица.
Тя включва по-високи публични разходи и промени в данъчната политика, които оставят повече средства в икономиката. Целта е да се подкрепи заетостта, да се създадат нови работни места и да се насърчат инвестиции в приоритетни сектори.
Така държавата ускорява икономическото развитие и растежа.
Рестриктивната фискална политика се използва при силен ценови натиск и ускорена инфлация. Тя ограничава разходите и затяга приходната част чрез промени в данъчната политика.
Основната цел е държавата да запази стабилността на цените. Когато държавата свие разходите или увеличи данъците, тя ограничава търсенето на стоки и услуги.
Така натискът върху цените отслабва.
Държавата прилага фискалната политика чрез набор от инструменти, с които планира и управлява бюджета. Те задават правилата за приходната и разходната част и определят рамката на публичните финанси.
Първият инструмент е бюджетът. Чрез него държавата подрежда приоритетите в годишния финансов план.
Бюджетът задава целите, лимитите и разпределението на ресурсите по политики и програми.
Вторият инструмент е приходната част, където водеща роля има данъчната политика. Тя определя как държавата събира средства чрез данъчната система.
Към нея се отнасят данъчните ставки, праговете, правилата и изключенията, включително данъчните преференции.
Третият инструмент е разходната част, която се реализира чрез публичните разходи. Тук държавата финансира услуги, програми и капиталови разходи, като инфраструктура и модернизация.
Част от разходите се структурират като целеви програми и мерки за икономическо развитие.
В определени случаи държавата допълва ресурса с помощи от ЕС (Европейски съюз), когато изпълнява програми по общи приоритети. Това финансиране се планира и отчита в рамките на националните бюджетни процедури.
Прилагането на инструментите се наблюдава и оценява чрез национални механизми. В България тази роля има Фискалният съвет, който дава независима оценка на допусканията в бюджета и на съответствието на рамката с принципите на фискалното управление.
Данъците са основният източник на приходи в бюджета. Чрез данъчната политика държавата влияе върху разполагаемия доход и върху решенията на домакинствата и фирмите. Това се отразява на потреблението, спестяването и планирането на разходи.
Данъчната система не събира само приходи. Тя задава стимули и ограничения. Това се случва чрез правила и данъчни преференции. Така държавата може да насърчи определени дейности или да ограничи други, в зависимост от целите на икономическата политика.
Публичните разходи имат различна роля. Те превръщат бюджетните приоритети в реални услуги и инфраструктура. Разходите определят какво се финансира, в какъв обем и с какво качество. Това е директният механизъм, чрез който държавата осигурява публични услуги, като здравеопазване, образование, сигурност и отбрана, и поддържа функционирането на ключови системи.
Качеството на разходите е от решаващо значение. Ефективните разходи водят до по-добри услуги и по-висока възвръщаемост на публичния ресурс. Неефективните разходи водят до загуба на ресурс и до по-слаб резултат от политиките. Затова дисциплината във фискалното управление и доброто планиране на бюджета са ключови за устойчивите публични финанси.
Бюджетният дефицит се появява, когато публичните разходи надвишават бюджетните приходи. В подобни ситуации държавата покрива разликата чрез финансиране, най-често под формата на заем. В резултат държавният дълг се увеличава и балансът на публичните финанси се променя.
По-високият държавен дълг води до разходи за обслужване. Лихвените плащания се увеличават и натоварват бъдещите бюджети. При по-висок риск инвеститорите изискват по-висока доходност, което оскъпява новото финансиране. При слаб контрол това може да повлияе на кредитната оценка на държавата и на цената на новоемитирания дълг.
Фискалното управление цели да ограничава натрупването на дефицит без ясна необходимост. При планирането на бюджета държавата се стреми към реалистични приходи и контролирани разходи. В хода на годината приходите може да се окажат по-ниски от прогнозата, което изисква корекции в разходите, за да не се задълбочи дефицитът.
Обратно, бюджетният излишък се формира, когато приходите надвишават разходите. Това може да се случи при по-високи данъчни постъпления или при по-ниско изпълнение на разходите. Понякога държавата планира малък излишък при промени в данъчната политика или при по-несигурна прогноза. Друг подход е по-консервативна оценка на приходите в годишния финансов план.
Когато има бюджетен излишък, държавата обичайно има два избора. Тя може да намали държавния дълг и бъдещите лихвени разходи или да върне част от ресурса към данъкоплатците чрез промени в данъчната система или еднократни компенсации.
Решението зависи от приоритетите в икономическата политика и от текущото състояние на публичните финанси.
Фискалната политика се реализира чрез бюджета и се прилага от държавните институции. Тя работи чрез промени в приходите и разходите и влияе върху икономиката през публичните финанси.
Паричната политика се води от централната банка и работи чрез условията за кредитиране. Тя влияе върху лихвите, ликвидността и паричното предлагане. В страните членки на еврозоната, каквато е и България, паричната политика се определя от Европейската централна банка (ЕЦБ).
Двете политики могат да преследват сходни цели, но действат по различен начин. Фискалната политика променя бюджета и разпределението на публичния ресурс.
Паричната политика променя цената на кредита и достъпа до финансиране, което влияе върху инвестиционните решения.
Понякога при висока инфлация между двете политики може да възникне напрежение. Ако бюджетната политика е силно стимулираща, ценовият натиск може да се усили. Това затруднява целта за стабилност на цените. Затова координацията между фискалната и паричната политика има значение за общия резултат.
Ефектът на фискалната политика върху икономиката се проявява в различни времеви хоризонти.
В краткосрочен план най-видим е ефектът върху търсенето, защото промяната в бюджета влияе върху разходите и доходите. В средносрочен план по-голямо значение има предвидимостта на правилата и стабилността на рамката на бюджета.
Една важна част от влиянието идва от автоматичните реакции на икономическата система. При забавяне на икономиката приходите се понижават, а определени разходи нарастват. Това работи като буфер за икономическата активност и подпомага фискалното управление без въвеждане на нови извънредни мерки. По този начин публичните финанси реагират на цикъла, дори когато правилата не се променят.
В дългосрочен план значение има качеството на разходите и яснотата на приходните правила. Когато бюджетната рамка е последователна и данъчната политика е предвидима, фирмите планират по-дългосрочно. Това подкрепя инвестициите и заетостта и ускорява стимулирането на инвестиции там, където има потенциал.
При добре насочени политики се създават условия за иновации и растеж и за устойчиво разширение на производството.
Основното предимство на фискалната политика е, че позволява целенасочено управление на ресурса чрез бюджета. Държавата може да приоритизира услуги, инвестиции и програми в рамките на мерките за икономическо развитие. Това дава възможност за по-добро насочване на средства според нуждите на обществото и икономиката като цяло.
Рискът често идва от изпълнението на бюджета и времето. Понякога част от мерките дават ефект със закъснение. Ако мерките се приложат късно, много е вероятно резултатът да не е ефективен.
Риск има и при по-слабо насочване на ресурса, когато разходите не водят до измерим ефект. Това намалява ефективността на публичните разходи и отслабва ползите за икономическия растеж.
Съществува и финансов риск при продължително напрежение в бюджета. Например при дълготраен бюджетен дефицит държавният дълг и лихвените разходи се увеличават. Това стеснява възможностите за реакция при криза и затруднява управлението на публичните финанси.
В такава среда спазването на националните фискални рамки и контролът върху риска от прекомерен дефицит стават особено важни.
Риск може да се появи и при висока инфлация. Прекомерното стимулиране чрез разходи или данъчни облекчения може да засили ценовия натиск. Това затруднява поддържането на стабилност на цените.
Затова фискалното управление трябва да балансира между подкрепа за икономиката и устойчивост на бюджета.
Фискалната политика е ключов елемент от икономическата политика и определя как държавата управлява публичните финанси чрез приходите и разходите. Тя се реализира чрез бюджета и използва инструменти като данъчната политика, публичните разходи и програмите за развитие, включително помощите от ЕС.
Когато публичните разходи надвишават приходите, се формира бюджетният дефицит, който увеличава държавния дълг.
Когато приходите са по-високи, се формира бюджетният излишък, който дава избор между намаляване на дълга или връщане на ресурс към данъкоплатците.
Резултатът зависи от дисциплината във фискалното управление и от целите на държавата.
Фискалната политика е начинът, по който държавата управлява публичните финанси чрез приходите и разходите в държавния бюджет.
Бюджетният дефицит е налице, когато публичните разходи превишават приходите в бюджета. Бюджетният излишък се появява, когато приходите надвишават разходите.
Фискалният съвет е органът, който наблюдава бюджетната рамка в България. Неговата роля се свързва с даване на независима оценка на допусканията в бюджета и подпомагане на дисциплината във фискалното управление.