Задължителен елемент при правилното управление на пари е изграждането на личен бюджет. Чрез него успяваме да контролираме своите разходи, да следим своите приходи и да планираме спестявания.
В тази статия ще разгледаме в детайли какво представлява личният бюджет, как точно се създава личен бюджет и други важни похвати при правилното управление на нашите средства чрез бюджетиране.
Личният бюджет е план за управление на приходите и разходите на физическо лице. Той включва категоризиране на доходите и разходите, за да се осигури контрол върху финансовото състояние и да се постигнат финансови цели, като спестявания и инвестиции.
Разходите и приходите могат да се сравнят, за да видите по ясен начин каква е разликата между тях. Ако резултатът не отговаря на вашите лични финансови цели, трябва да намалите своите разходи или да помислите за план за увеличение на вашите приходи.
Оптимизацията на разходите е възможна, когато знаете къде се изразходват парите ви. При съставяне на личния бюджет можете да разделите разходите на категории, като храна, транспорт, развлечения и други.
Можете да ги класифицирате също като предвидими и непредвидими. Когато разходите не са наложителни, имате възможност да ги намалите, ако сте наясно къде отиват парите ви.
При залагането на определена спестовна цел, например събиране на пари за закупуване на нов автомобил, личният бюджет ще ви е от изключителна полза. Определяйки колко пари можете да заделяте на месец, ще имате ясна предвидимост в какъв срок от време ще съберете желаната от вас сума и ще реализирате своята цел.
Личният бюджет е стратегически инструмент. Той изисква умения за планиране, след което и нужната дисциплина, за да се спазват зададените рамки и финансовото ви състояние да става все по-устойчиво.
Личният бюджет се състои от три основни елемента: приходи, разходи и спестявания. Правилното планиране и проследяване на всеки от тях помага за оптимизация на финансите и постигане на целите за спестяване.
В следващите редове ще разгледаме всеки елемент поотделно.
Приходите са парите, които влизат в нашия джоб.
Ето какви са най-често срещаните видове приходи:
Основна работна заплата - това са парите, които получаваме от нашата работа, независимо дали сме служител в компания или собственик на бизнес, който все пак изплаща заплата към себе си.
Допълнителни доходи - ако заработваме пари отгоре на основната ни заплата, те влизат в тази графа. Това могат да бъдат пари от извънреден труд, хонорари, пари от фрийланс труд и т.н.
Пасивни доходи - тук влизат пари от дивиденти, инвестиции в акции, наеми от имоти, лихви от спестовни планове и други.
Неочаквани приходи - такива могат да бъдат подаръци, наследство, бонуси на работното място, продажба на активи и други.
Когато имаме ясна представа за размера и източниците на приходите си, можем да определим реалистични граници за разходите и да създадем стабилен личен бюджет.
Разходите са паричните средства, които харчим.
Нека видим какви са възможните разновидности на разходите:
Фиксирани разходи - това са най-често сметките за комунални услуги, изплащането на заеми, месечни такси за различен тип услуги.
Променливи разходи - тук влизат разходи за храна, забавления, дрехи и други подобни.
Непредвидени разходи.
Познаването и анализът на разходите е съществена част от създаването на личния бюджет. Когато имаме яснота къде отиват парите ни, можем да направим нужните корекции и да постигнем по-добро управление личните си финанси.
Успешният личен бюджет е този, в който харчим по-малко отколкото изкарваме. Разликата се превръща в нашите спестявания. Именно спестявания са третият елемент на личния бюджет.
Класифицирането на различен тип спестявания може да се прави на база на това за какво ще служат те:
Авариен фонд - тук са средствата за спешни случаи. Обикновено се препоръчва да покриват между 6 и 12 месеца от месечните ни разходи.
Спестявания за инвестиции - това са парите, които заделяме с цел да ги инвестираме, било то в закупуването на актив или стартирането на бизнес.
Спестявания за неинвестиционни цели - тук се имат предвид спестявания за най-различни цели като пенсиониране, закупуване на автомобил, плащане на образование и други.
Залагайки си спестовна цел, трябва да определим и предназначението на спестяванията. Остава ни само да проявим нужната дисциплина, за да се придвижваме към целта си спрямо зададения план.
След като вече знаем кои са трите елемента на личния бюджет можем да преминем към неговото изготвяне.
За целта можем да следваме следните стъпки:
Определяне на финансови цели - те могат да бъдат от различно естество - събиране на средства за инвестиции, изплащане на дълг, спестяване на почивка, изграждане на авариен фонд.
Определяне на период за бюджета - може да месечна, седмична и т.н.
Изчисляване на всички приходи.
Идентифициране на разходи.
Сравняване на приходи и разходи.
Избор на подходящ метод на бюджетиране - тук избираме конкретна стратегия за нашия бюджет, като в следващата точка на тази статия ще видим какви варианти имаме.
Проследяване и адаптиране на бюджета - след като сме създали нашия бюджет идва ред на това да го следим редовно и да го актуализираме спрямо възникнали промени.
Следвайки тези стъпки, вече имаме своя личен бюджет, който трябва да ни отведе до заложените ни цели.
Има различни стратегии, които можем да използваме, за да постигаме целите на нашия личен бюджет.
Не съществува универсално най-добър метод, но ще трябва да намерите най-добрият метод, който да ви помогне за вашите нужди.
Методът 50/30/20 е широко използван поради своята проста, но ефективна структура.
Той е удобен и лесен за проследяване, като работи на следния принцип:
50% от дохода отива за необходими разходи.
30% се отделят за лични желания.
20% отиват за спестявания и/или изплащане на дългове.
Този метод е балансиран и създава добра рамка за контрол над бюджета.
Методът на нулевия базис е по-стриктен. Той се наричва по този начин, защото в края на бюджетния период целта ви е оставащата сума да е нула. Това означава, че всички средства за разпределени до последната стотинка.
Пример: ако например имате доход от 3200 лева, всичките 3200 лева са разпределени между разходи и спестявания.
Този подход е по-труден за изпълнение поради неговата стриктност. Той може да е изключително подходящ, ако имате конкретни цели и сте готови да следите бюджета си много внимателно, постигайки максимален контрол над финансите си.
Други методи за бюджетиране
Има и други популярни и полезни методи, които могат да са подходящи за вашите нужди.
Ето някои от тях:
Методът 80/20 - той е сходен с метода 50/30/20 по това, че 20% отиват за спестявания. По-гъвкав и лесен за следване е, тъй като разходите нямат разбивка, а всички влизат в тези 80%, без да има разделение между наложителни и допълнителни разходи.
Методът с пликовете - при този подход разделяте видовете си разходи, създавате няколко “плика” за всеки разход и ги запълвате с пари. Щом парите свършват, няма повече пари за харчене за съответния разход.
Метод “плащай първо на себе си” - тук приоритизирате спестяванията. Преди всичко се заделя фиксирана сума към вашите спестявания и след това се разпределят останалите средства.
Изборът на правилния метод зависи от това колко стриктност или гъвкавост искате в управлението на бюджета си. Подход, който пасва на вашите нужди и стил на живот, значително ще увеличи шанса ви да постигнете финансовите цели и да останете в рамките, които сами сте си поставили.
Финалната стъпка от изпълнението на нашия личен бюджет е следенето на нашите разходи и контролът ни над тях. Ненужните харчове са това, което може да ни забави по пътя към постигането на нашите цели, затова са необходими точни стъпки, с които да минимизираме вероятността това да се случи.
Ето как ефективно да проследяваме разходите си:
Следене на всеки един похарчен лев - ако знаем къде отиват парите ни “до стотинка”, нищо няма да остане извън полезрението ни.
Задаване на месечен лимит за всяка категория разход - например, няма да харчим повече от 400 лева на месец за ресторанти.
Преглеждане на разходите на редовна база
Използване на различни правила при спонтанни покупки - тук можем да използваме похвати като “24-часовото правило”, според което трябва да изчакаме 24 часа от момента, в който решим да си купим нещо спонтанно, до момента на самата покупка.
Автоматизиране на спестяванията - можем да използваме дигитални решения, като автоматично прехвърляне на средства към спестовната ни сметка.
Тези стъпки спомагат за изграждане на нашата финансова дисциплина и ненужните харчове стават все по-трудни.
Личният бюджет не е просто набор от числа в таблица. Това е план и процес за оптимизиране на средствата и постигане на финансовите цели. Когато знаем какво изкарваме, какво харчим и какво можем да спестим, поставяме основата за изграждане на стабилна финансова стратегия.
След това можем да планираме спестяванията си, да контролираме разходите и да развиваме полезни финансови навици. С ясни цели за спестяване и тяхното изпълнение ще разполагаме с повече средства, които да използваме според плановете си. Личният бюджет е мощен инструмент с дългосрочни ползи, който отваря нови възможности.
Целите при съставянето на личен бюджет обикновено са две – контролиране на разходите и заделяне на спестявания за конкретни цели.
Няма универсално най-добър метод за бюджетиране, тъй като всеки подход има своите предимства и предизвикателства. Можете да изберете по-гъвкав метод, който е лесен за изпълнение и изисква минимално усилие, или да се спрете на по-стриктна стратегия, при която всяка стотинка е планирана предварително.
Започнете с пълно проследяване на харчовете. След това си наложете разумни лимити за определени категории разходи – като храна навън, забавления или онлайн пазаруване. И накрая, използвайте стратегии, които възпират импулсивните покупки.