Терминът арбитраж се използва в два различни контекста.
В правото той се свързва с механизъм за разрешаване на спор извън държавния съд.
При търговия на финансовите пазари арбитражът представлява инвестиционна стратегия, при която инвеститорът почти едновременно купува и продава даден актив на различни пазари. Това се прави за да се възползва от ценовата разлика и да реализира печалба.
И в двата случая логиката е сходна - търси се по-ефективен начин да се стигне до резултат.
В тази статия ще научите какво представлява арбитражът, къде е приложим, какви са неговите предимства и недостатъци. Ще разберете разликите между постоянен арбитраж, финансов арбитраж, вътрешен арбитраж, международен арбитраж и ad hoc арбитраж.
Терминът арбитраж се използва в различни области като правото (морско право и външнотърговски отношения), икономиката (финансови и крипто пазари) и спорта (арбитражни залози).
Арбитраж в правото е форма на алтернативно разрешаване на спорове, при която страните се съгласяват да не отиват в държавен съд. Вместо това възлагат решението на арбитър или т.нар. арбитражен състав.
За да се случи това, трябва да има арбитражно споразумение. То може да е отделен документ, но най-често е арбитражна клауза в основния договор. Когато тази клауза е налице, двете страни приемат, че спорът ще се разглежда от арбитър, а не от съдия.
Арбитражът в правото обикновено се разглежда от арбитражни съдилища или от арбитри, избрани за конкретния случай.
Понякога има и арбитражна институция, чиято основна функция е да администрира процеса, да определя правилата и да следи за спазването на сроковете.
Финансовият арбитраж е вид инвестиционна стратегия, при която трейдърът купува финансов актив (валута, акция, облигация или друг финансов инструмент) на дадена борса на по-ниска цена и почти едновременно го продава на друга борса, където цената му е по-висока.
Целта е реализиране на печалба от разликата, а не от дългосрочно покачване на цената.
Нека разгледаме следния пример, за да стане по-ясно.
Акции на българска високотехнологична компания се търгуват на Българска фондова борса (БФБ) за 66 евро и на Франкфуртската фондова борса (FRA) за 65,20 евро. Купувате на FRA и продавате на БФБ, като печалбата за една акция е в размер на 0,80 евро преди такси и комисиони.
При голям обем на търговия тези дребни разлики се натрупват в значителна сума.
Арбитражните залози са ситуации, при които коефициентите при различни букмейкъри позволяват фиксирана печалба при правилно разпределение на залога.
Логиката е като при финансовия арбитраж, но има и рискове, които обикновено идват от ограничения на платформите и промени в коефициентите.
Арбитражната стратегия винаги започва с едно - откриване на несъответствие. При арбитраж в правото това е спор между страни, а при финансовия арбитраж - ценова разлика на финансовите пазари.
Използването на арбитражна стратегия за разрешаване на спор в правото е най-силният израз на диспозитивно начало (принцип, при който страните определят рамката на спора) в гражданския процес.
Арбитражът стъпва върху разпоредителната власт на участващите страни, които доброволно са избрали арбитража като път към решение.
Процесът се развива като производство, в което всяка страна представя своите твърдения, доказателства и искания. Често се назначава и експертно становище, когато спорът засяга специализирани знания и технически факти.
Най-ценното при арбитража е възможността за помирение на страните. Ако искат да запазят отношенията си, те често търсят спогодба. Понякога това се подпомага и от медиация, т.е. структурирани преговори с неутрален посредник.
Така спорът между страните може да приключи без крайно решение, но с работещо споразумение.
При финансовия арбитраж се търси моментна разлика в цената, след което почти едновременно се изпълняват две сделки. Това намалява риска пазарът да се обърне между покупката и продажбата.
След това се изчислява реалната печалба, като се отчетат такси, комисиони и спред (разлика между цена купува и цена продава). Ако разходите са по-високи от очакваната печалба, арбитражът няма смисъл.
Видовете арбитраж се разграничават по няколко признака - област на приложение, обхват и начин на организиране на арбитража.
В правото често се говори за договорен арбитраж. Това е стандартната форма, при която страните са се съгласили предварително. Те са включили арбитражна клауза или са подписали отделно арбитражно споразумение. Това е най-разпространеният вариант в морското право и във външнотърговските отношения.
В зависимост от своя обхват арбитражът може да бъде:
Вътрешен арбитраж, който се осъществява между страни без международен елемент.
Международен арбитраж, който се появява при трансгранични договори и при външнотърговски отношения. Това е типично за сделки с чуждестранни партньори, логистика, доставки и услуги, които преминават през граници.
Обръщаме внимание, че арбитражът не е държавен съд.
Държавният съд може да участва в ограничени случаи, но арбитражът е извън съдебната система. Така че ако чуете за понятието „съдебен арбитраж“, първо проверете какво точно се има предвид в конкретния случай.
Съществуват два вида арбитраж в зависимост от начина на организиране:
Постоянен арбитраж, при който има арбитражна институция, утвърдени правила и администрация, която движи процедурата. Така страните знаят предварително какво ги чака и по какъв ред ще върви спорът.
Ad hoc арбитраж (арбитраж, създаден само за конкретния случай), при който страните сами определят правилата, сроковете и избират арбитрите. Използването на този вид арбитраж дава повече свобода, но едновременно с това изисква ясни договорки още в началото на процеса. Ако се пропуснат детайли, спорът лесно може да се усложни.
Понякога при арбитраж в правото се използва изразът „съдебен арбитраж“.
Арбитражът в правото се използва основно в търговски спорове. Това включва договори за доставка, услуги, строителство и дългосрочни проекти. Бизнесът го избира, защото търси по-бърза процедура и по-специализиран подход.
Има и сектори, в които арбитражът се е наложил като стандарт. Например при международни договори страните искат неутрален механизъм за решаване на спорове. Това е важно при осъществяване на външнотърговски отношения, където наличието на различни национални правила затруднява избора на държавен съд.
Арбитражът се среща и в области като морско право, където казусите често са международни и изискват специфична експертиза. Там арбитърът може да има по-добро разбиране за практиките в сектора, отколкото общ съдебен състав.
Арбитраж може да се използва и при договори, свързани с недвижими имоти. Това важи най-вече, когато страните са търговци и спорът е договорен. В подобен тип казуси се засягат и права на собственост, но реалният спор обикновено е за изпълнение на договорни задължения, срокове и плащания.
Най-чувствителната зона са потребителските спорове. При спорове с потребители арбитражът често поражда дебати за защита на правата на гражданите и за реален достъп до правосъдие.
Когато арбитражната клауза е „скрита“ в общи условия или поставя потребителя в по-неблагоприятна позиция, тя може да се разглежда като неравноправна клауза. В такива ситуации потребителят може да оспори клаузата и да търси защита по общия ред.
Не всеки спор е подходящ за арбитраж. В практиката съществуват ограничения за определени категории, особено когато законът защитава по-слабата страна или има силен обществен интерес.
Често се споменават примери като права на издръжка, където защитата на уязвими лица изисква по-различна процедура.
Основно предимство на арбитража в правото е специализацията. Страните могат да изберат арбитър с опит в конкретна материя. Това помага при спорове, при които експертното становище и добро познаване на практиката са от решаващо значение.
Друго предимство в тази област е скоростта. Процедурата може да приключи по-бързо от стандартно съдебно дело. Това има значение, защото времето е най-ценният актив, а един блокиран спор спира бизнеса и неговото развитие.
Финансовият арбитраж привлича с няколко ключови предимства. Основното е, че при арбитража инвеститорът не залага на посоката на пазара, а се възползва от съществуваща разлика.
Сделките при арбитраж са краткосрочни - от секунди до минути. Това означава, че капиталът е изложен на пазарен риск за много кратко време. При успешна стратегия печалбите се акумулират от множество малки сделки при голям обем.
Арбитражът има и рискове, които хората често подценяват.
Първият е свързан с цената. Арбитражната стратегия не винаги е по-евтината алтернатива. Имайте предвид, че могат да се натрупат такси, хонорари и експертизи, особено при по-големи искове.
Риск има и при избора на арбитър. Ако страните изберат неподходящ арбитър или неясни правила, спорът може да стане много по-тежък.
При потребителските договори рискът става още по-сериозен. Ако арбитражната клауза ограничава реално правата на потребителя, тя може да се окаже неравноправна клауза. Това поставя въпроса за защитата на потребителя. В тези случаи темите за права на гражданите и достъп до правосъдие стоят на първо място.
Арбитражът в правото може да бъде добър избор за начинаещи, ако страните са равнопоставени.
Ако подписвате договор с предварително написани общи условия, проверете внимателно за арбитражна клауза. При потребителски договори това е още по-важно, защото рисковете за неравноправна клауза са реални. Ако клаузата е неясна или ви поставя в неизгодна позиция, не я игнорирайте.
В инвестициите финансовият арбитраж рядко е добър старт за начинаещ. Причината е, че дребните разлики се затварят бързо, а грешките струват скъпо. Начинаещият по-често губи от такси, бавно изпълнение и лоша оценка на риска, отколкото печели.
По-разумно е първо да разберете как работят поръчките, спредът и ликвидността. Ако въпреки това искате да експериментирате, започнете с минимални суми и ясни правила.
Финансов арбитраж е стратегия, при която един и същи финансов актив почти едновременно се купува и продава на различни финансови пазари. Целта е реализиране на печалба от ценовата разлика.
Постоянният арбитраж се администрира от арбитражна институция по утвърдени правила, докато ad hoc арбитраж се организира само за конкретния спор.
Арбитражна клауза е договорен текст, с който страните насочват бъдещи спорове към арбитраж, вместо към държавен съд.