Акциите са една от най-известните и доказани възможности за инвеститорите, които търсят доходност на своите средства. Да притежаваш частица от добре работещ бизнес с потенциал за растеж или пък стабилен дивидент звучи интригуващо, но неподготвените хора нямат увереност да навлязат на пазара.
Инвестирането в акции изисква определена подготовка. Тя започва с ясното разбиране за това какво всъщност представляват акциите, какви разновидности могат да бъдат и как всъщност можем да печелим от тях.
От тази статия ще научите не само това, но и ще разберете стъпка по стъпка как протича инвестиционния процес. Ще разберете и какви предимства крие инвестирането в акции, както и какви са рисковете на този процес.
Акциите са ценни книжа, които дават на притежателя право на собственост върху част от компанията. Когато закупите акции на даден бизнес, вие на практика ставате негов съсобственик, макар и делът на тази собственост в повечето случаи да е минимален. Всяка една акция е дял от общия капитал на компанията и притежателите ѝ получават определени права и отговорности.
За да разберете същността на акциите, преди всичко трябва да знаете защо компаниите ги издават. Тяхната цел винаги е набиране на капитал, който след това може да се използва за развитие на бизнеса.
Често срещан подход е чрез акции да се финансира растежът и разширяването на предприятието. Това може да стане например чрез откриване на нови магазини, нови фабрики, навлизане на нов пазар, стартиране на продуктова линия и други.
Новият капитал може да бъде вложен и в научноизследователска дейност, чиито резултати да доведат до иновации, които да увеличат конкурентоспособността на бизнеса и неговата рентабилност.
В някои случаи набраният капитал от емитирането и продажбата на акции може да служи за погасяване на дългове — по този начин компанията подобрява своя финансов баланс за сметка на навлизането на нови собственици.
Разширяването на бизнеса може да се постигне и чрез придобивания на други компании. Това е честа практика при корпорации с най-голяма пазарна капитализация и често се финансира чрез емисии акции.
Друга причина за издаване на акции е собствениците и ранните инвеститори да осребрят вложеното. В началото предизвикателствата са много, а създателите работят усилено без голямо възнаграждение. Когато бизнесът се развие и направи първично публично предлагане, предприемачите и ранните инвеститори могат да продадат част от акциите на нови участници и така да реализират доходност.
Издаването на акции е алтернатива на банковите заеми и облигации. Чрез акции бизнесът не поема дълг и не е задължен да изплаща главница или лихви. Компанията няма ангажимент да връща вложения капитал на акционерите, нито да изплаща дивиденти.
Акциите могат да бъдат различни видове, като основното разделение е на обикновени и привилегировани акции.
Обикновените акции (англ. common stocks) са най-разпространеният вид. Притежателите им участват с право на глас в общото събрание на акционерите, като броят гласове е пропорционален на броя акции. Подробности за специални класи акции излизат извън обхвата на тази статия.
Притежателите на обикновени акции имат право на дивидент, но само след изплащане на задълженията към кредиторите и притежателите на привилегировани акции. Размерът на дивидента не е фиксиран, а се определя от борда на директорите, който може и да не разпредели дивидент изобщо.
При ликвидация обикновените акционери получават дял от оставащите активи едва след всички останали приоритетни плащания, ако изобщо има останали средства.
Имайки споменатите до момента характеристики, обикновените акции имат по-голям потенциал за възвръщаемост, но и са по-рисковани спрямо привилегированите акции.
Привилегировани акции
Привилегированите акции (англ. preferred stocks) са специален тип ценни книжа с фиксиран дивидент, който винаги се изплаща преди дивидентите на обикновените акционери. При ликвидация притежателите им също имат приоритет и получават право на ликвидационен дял от активите преди останалите.
Тези акции обикновено не дават право на глас. Цената им е по-малко волатилна и расте умерено, дори когато компанията отчита добри финансови резултати. Дивидентът остава непроменен, докато при обикновените акции той често се увеличава с печалбите.
Благодарение на фиксирания доход и по-ниския риск, привилегированите акции са по-консервативна инвестиция, докато обикновените акции са по-подходящи за инвеститори, търсещи по-висок растеж (и по-висока волатилност).
Търговията с акции се осъществява на организирани финансови пазари, наричани фондови борси. Те са регулирани платформи, на които купуващи и продаващи извършват сделки с ценни книжа, включително акции.
Най-известните борси в света са Нюйоркската фондова борса (NYSE) и NASDAQ в САЩ, Лондонската борса и Борсата в Токио. В България такава платформа е Българска фондова борса, основана през 1991 г.
Процесът на търговия включва няколко основни стъпки. Първо, инвеститорът открива инвестиционна сметка при лицензиран инвестиционен посредник за търговия на акции – брокерска фирма или банка с брокерски услуги. Само чрез тази сметка могат да се подават поръчки за покупка и продажба на акции на борсата.
След откриване на сметката и депозиране на средства (често онлайн чрез търговска платформа), инвеститорът започва да подава поръчки. Те се изпълняват на пазара според вида поръчка и пазарните условия. Пазарните поръчки гарантират изпълнение на най-добрата текуща цена, а лимитираните поръчки се изпълняват на зададена цена или по-добра.
Необходимо е да се разбират двата основни вида поръчки:
Пазарна поръчка (англ. market order) - заявка за незабавна покупка на акции или продажба на най-добрата текуща цена. Изпълнението почти винаги е гарантирано, но не и цената при сделката.
Лимитирана поръчка (англ. limit order) - позволява на инвеститора да зададе конкретна цена (или по-добра) за покупка или продажба. Например, ако акцията струва 500 лв., може да поставите лимитирана поръчка за продажба на 550 лв. Поръчката се изпълнява само, ако пазарната цена достигне 550 лв.
След подаването на поръчките, сделките се осъществяват при съвпадение между покупка и продажба.
Изпълнената сделка преминава през клиринг – потвърждаване на детайлите, и след това през сетълмънт – официален превод на собствеността върху акциите и средствата. Обичайно клирингът и сетълментът отнемат от един до три дни.
Цените на акциите се формират по пазарен принцип – при нарастващо търсене цената се покачва, а при увеличаване на предлагането спада.
Днес различни борсови индекси играят централна роля на фондовите пазари. Те проследяват група акции с общи характеристики (например най-големите компании по пазарна капитализация в САЩ или фирми от един сектор) и служат като бенчмарк за състоянието на целия пазар или отделен икономически сектор.
Инвестирането в акции може да бъде дългосрочно или краткосрочно. Двете стратегии изискват коренно различни подходи и се различават значително.
Дългосрочно инвестиране
При дългосрочното инвестиране акциите се закупуват с идеята да бъдат държани години, понякога дори десетилетия. Инвеститорите имат за цел да се възползват от дългосрочния растеж на компанията, чиито акции купуват. На дивидентите се гледа като на доходност, която може да се реинвестира в позицията и по този начин да заработи силата на сложната лихва.
При дългосрочния хоризонт инвеститорите гледат фундаменталните метрики на компанията и извършват фундаментален анализ, за да оценят нейния потенциал и цената, която си заслужава да плащат. Те оценяват растежа на бизнеса и неговата рентабилност, способността на компанията да покрива задълженията си, конкурентоспособността на бизнеса и ценовата оценка на акцията.
Дългосрочните инвеститори не се интересуват от моментните флуктуации в цените на акциите, защото те не ги засягат пряко. Този тип инвеститори искат да видят дългосрочен растеж в рамките на години и за тях най-важен остава фундаментът на компанията – финансовото здраве и потенциалът ѝ за растеж.
Краткосрочно инвестиране
Краткосрочните търговци (наричани също трейдъри) от друга страна се стремят да реализират печалби от краткосрочни движения в цените на акциите.
В зависимост от това колко дълго държат своите позиции, трейдърите се уповават на различни стратегии като:
Скалпинг – позициите се държат няколко минути.
Дейтрейдинг – позициите се държат няколко часа.
Суинг трейдинг – позициите се държат няколко дни или седмици.
Трейдърите разчитат на технически анализ, за да се информират за различни възможности на пазара, и следят предимно ценовите графики на акциите и обемите на търговия. Те следят за различни модели и тенденции, които потенциално могат да предскажат бъдещи движения.
Успоредно с това трейдърите са силно ангажирани с пазарните новини и тримесечните отчети за приходи и разходи на компаниите. Фундаменталните метрики също могат да бъдат релевантни, но при всички случаи са от второстепенно значение.
Краткосрочното инвестиране изисква по-сериозен и времеви ангажимент на ежедневна база, за да може трейдърът да е в крак с пазара и да реализира успешни сделки. При краткосрочното търгуване възможностите за печалби са по-големи, но успоредно с това и рискът се увеличава.
Изборът между тези два подхода изцяло зависи от предпочитанията на инвеститора. Всеки пазарен участник трябва да прецени дали иска да е активен трейдър или да изгражда дългосрочно портфолио от стабилни компании.
Както всяка друга инвестиция, акциите имат своите рискове и предимства.
Предимства
Акциите предлагат потенциал за висока доходност, доказан във времето.
Често се посочва историческото представяне на американския индекс S&P 500, който за периода 1950–2020 г. е донесъл средногодишна доходност от около 10%. Макар не всяка страна да разполага с толкова успешен индекс, този пример илюстрира възможностите на фондовия пазар.
Двата основни източника на доходност от акции са дивидентите — регулярни плащания от печалбата на компанията към акционерите — и капиталовите печалби, тоест увеличението на цената на акцията с течение на времето.
Акциите са ликвиден актив, което осигурява възможност за бързо преобразуване в пари в брой при необходимост.
Те са ефективен инструмент за диверсификация, позволявайки на инвеститора да разпредели средства в компании от различни сектори и така да балансира риска в портфейла си.
Освен това акциите дават право на собственост върху компанията и позволяват на инвеститора да участва в нейния растеж.
Рискове
Един от водещите рискове на акциите е пазарният риск. Цените на акциите и пазарите като цяло могат да се движат надолу години наред. Пазарните спадове могат да бъдат причинени от различни фактори – от промени в лихвените проценти до рецесии, политически турбуленции или пандемии.
Всяка акция носи и специфичен риск – слаби финансови резултати, появата на силна конкуренция, неефективно управление и други.
Друг основен риск е волатилността. Особено в краткосрочен план акциите могат драстично да променят цената си, което води до нереализирани загуби за инвеститорите, ако не продават. Ако инвеститорът се нуждае да ликвидира позицията си, може да се наложи да я продаде на загуба.
При акции на по-малки компании съществува и ликвиден риск – невъзможността да се продадат акции бързо на добра цена.
Например, ако сте европеец и купувате американски акции в долари, имате и валутен риск. Акциите ви могат да се представят отлично, но ако доларът отслабне спрямо вашата валута (например евро), това ще намали възвръщаемостта ви.
Акциите са ценни книжа, които дават на притежателя право на собственост върху част от компанията. Когато закупите акции на даден бизнес, вие на практика ставате негов съсобственик, макар и делът на тази собственост в повечето случаи да е минимален.
Акциите се търгуват на регулирани фондови борси чрез лицензирани брокери, които подават и изпълняват пазарни или лимитирани поръчки, след което сделките преминават през клиринг и сетълмент.
Акциите предлагат потенциал за висока доходност чрез капиталови печалби и дивиденти, осигуряват ликвидност, диверсификация на портфейла и право на участие в растежа на компаниите.