Какво е секюритизация: Определение, процес и роля във финансите

Секюритизацията е термин, който най-често се използва в контекста на световните финансови пазари. Тя може да се представи като трансформиране на неликвидни активи (например ипотечни или потребителски заеми, вземания по кредитни карти и др.) в ликвидни финансови инструменти (ценните книжа, които се търгуват на фондовите борси).

От тази статия ще научите същността на секюритизацията и нейната роля във финансовата система. Ще научите също предимствата и рисковете.

Какво представлява секюритизацията: Основни понятия и цели

Секюритизацията, представена като процес, обособява портфейл от неликвидни активи, срещу които се издават ликвидни ценни книжа под формата на акции или облигации. Впоследствие ценните книжа се предлагат на финансовите пазари за закупуване от инвеститорите.

Същността на секюритизацията се изразява в трансформацията. Тя превръща активите, които трудно могат да бъдат продадени (като например ипотечните кредити и потребителските заеми), в прехвърляеми и търгуеми финансови инструменти с висока ликвидност.

Как протича процесът на секюритизация

Секюритизацията стартира със създаването на портфейл от активи, които се обединяват с цел емитиране на нови финансови инструменти. 

В процеса участват три основни страни. Обикновено инициатор на сделката по секюритизацията е финансова институция (например банка). Нейната роля е да прехвърли собствеността на активите на ДСИЦ (дружество със специална инвестиционна цел, създадено специално за целите на секюритизацията). 

Инвеститори, които закупят ценните книжа, емитирани от дружеството, получават в замяна възвръщаемост под формата на лихвени плащания или възстановена част от главницата по активите.

Видове секюритизация

Съществуват два основни вида секюритизация, които се определят в зависимост от прехвърлянето на собствеността.

При традиционната секюритизация неликвидните активи се прехвърлят към ДСИЦ. То ги изкупува чрез средства от емитирането на ценни книжа на фондовите борси. 

При традиционната секюритизация експозициите се отписват от баланса на инициатора (банка или друга финансова институция), като емитираните акции или облигации не създават юридическо задължение за инициатора.

При синтетичната секюритизация активите остават в портфейла на инициатора и служат само като обезпечение на емитираните ценни книжа. 

Кредитният риск при синтетичната секюритизация се прехвърля чрез банкови/финансови гаранции и/или чрез деривативни финансови инструменти (инструменти, чиято стойност зависи от цената на други активи).

Целите на секюритизацията са няколко:

• Подобряване на ликвидността - трансформиране на неликвидните активи в парични средства готови за нови инвестиции.

• Трансфер на риска - финансовата институция прехвърля към инвеститорите кредитния риск на активите.

• Диверсификация - това се случва чрез разнообразяване източниците на финансиране.

• Подобряване на капиталовата адекватност - чрез прехвърлянето на рисковите активи помага за намаляването на капиталовите изисквания.

• Създаване на нови инвестиционни възможности - осигуряване на достъп до класове активи, които по принцип не са достъпни за директни инвестиции.

Видове активи, използвани за секюритизация

При секюритизацията се използват различни видове активи. Важно условие, което трябва да изпълняват те, е да генерират предвидими парични потоци. 

Най-често използваните активи за секюритизация са банковите потребителски и ипотечни кредити, лизинговите вземания (за стоки, движимо имущество и др.), вземанията по кредитни карти на физически и юридически лица. 

През последното десетилетие се наблюдава засилен интерес и към секюритизацията на нестандартни активи като например бъдещи приходи от различни търговски дейности, студентски заеми и др. 

В следващите редове разглеждаме в детайли различните активи, използвани за секюритизация.

Ипотечни кредити

Едни от най-често секюритизираните активи са именно ипотечните кредити. Основна предпоставка за това е, че те предоставят относително стабилни парични потоци в дългосрочен план. Ключовото им предназначение е да служат като основа за сложни инвестиционни продукти, особено в портфолиата на институционалните инвеститори.

Този вид секюритизирани продукти се класифицира на два основни типа - търгуеми ипотечни ценни книжа, които са обезпечени чрез жилищни ипотеки и търговски недвижими имоти.

Вземания по кредитни карти

Вземанията по кредитни карти са друг клас активи, които се характеризират с по-кратък срок. Те имат по-голяма променливост на плащанията и притежават много по-висок риск от просрочия. Всички тези особености на вземанията по кредитни карти правят секюритизирането им изключително сложно. 

Въпреки комплексния процес при този вид актив в случаите, когато сделките са добре структурирани, те носят значителна възвръщаемост и активно се търсят от фондовете, които притежават по-висок рисков профил.

Потребителски заеми

Потребителските заеми съставляват голяма част от секюритизационните пазари. Това е така особено в страни, които имат развита култура на личното кредитиране. 

Обикновено потребителските заеми са с по-кратък срок и имат по-висока степен на амортизация. Всичко това дава възможност на инвеститорите да получават регулярни връщания на капитал.

Лизинговите вземания

Лизингови вземания най-често се срещат в автомобилната индустрия, където дружествата прехвърлят бъдещи приходи от наема на автомобили към инвеститорите. 

Важно е да се обърне внимание, че на секюритизация подлежат и бъдещите плащания по лизингови договори. Към тях се отнасят лизингът на различни активи като автомобили, самолети, производствено оборудване и др.

Приходи от недвижими имоти

Приходите, получавани от наем на офис сгради, хотели и търговски центрове, също са изключително подходящи за секюритизация.

Тези активи се превръщат в ценни книжа, които са обезпечени с търговски ипотеки.

Бъдещи приходи

Интересен факт е, че дори и бъдещи приходи от проекти се приемат за приходи, които биха могли да се секюритизират. 

Към този вид активи се отнасят приходите от авторски права или такси от инфраструктурни съоръжения.

Ролята на секюритизацията във финансовата система

Секюритизацията има ключова роля в съвременната финансова система. Тя предоставя важни предимства както за фондовите пазари, така и за институциите.

На първо място, процесът по секюритизация помага на банките да подобрят ликвидността си. Когато дадена финансова институция секюритизира своите неликвидни активи, тя всъщност ги преобразува в средства, които могат да се използват за отпускане на нови потребителски или ипотечни кредити.

Секюритизацията има ключова роля и за улесняване процеса по управлението на риска. Чрез поемането на кредитния риск от страна на инвеститорите, оригиналният кредитор има възможност да редуцира експозицията си към определени сектори. 

Това от една страна води до повишена стабилност на портфейлите на всички участници във финансовата система, а от друга помага и за диверсификацията на портфейли.

Секюритизацията има съществена роля и за инвеститорите, давайки им достъп до нови инвестиционни възможности. В резултат инвеститорите имат възможност да избират между различни класове ценни книжа, всеки от които има различна степен на риск и доходност. Тези инвестиционни възможности обикновено са структурирани в т.нар. „траншове“ с различен приоритет на плащане. Това помага на инвеститорите в зависимост от нуждите си да изберат най-подходящия за тях профил.

Секюритизацията има водеща роля и на капиталовите пазари. Тя спомага за  по-ефективно разпределение на ресурсите и риска. В случаите, когато процесът по секюритизация е структуриран прозрачно и регулиран адекватно, той в значителна степен допринася за по-голяма предсказуемост и стабилност на паричните потоци. 

Тази ѝ роля прави секюритизацията изключително важна за дългосрочното финансиране на автомобилната индустрия, жилищното строителство, образованието и други ключови сектори.

Необходимо е да се отбележи, че в определени случаи ролята на секюритизацията може да бъде и противоречива. В определени ситуации тя може да бъде и чувствителен инструмент, който изисква внимателно управление. 

Когато няма адекватен надзор или е налице недостатъчна прозрачност, процесът по секюритизация може да доведе до прекомерно поемане на риск, в резултат на което да се задействат верижни ефекти във финансовата система. Ярък пример за това е финансовата криза от 2008 година, която доказва, че правилното управление и регулиране са от ключово значение за финансовата стабилност на всяка една страна.

Предимства и рискове на секюритизацията за инвеститорите

Секюритизацията предлага широк кръг от възможности и предизвикателства за инвеститорите. Разбирането на предимствата и рисковете на този процес е от ключово значение за вземане на информирани решения.

Предимства

Предимствата на секюритизацията са много и разнообразни. В тях спадат неща като диверсификация на инвестиционния портфейл, предвидимост на паричните потоци и други.

Диверсификация на инвестиционния портфейл

Секюритизираните продукти осигуряват достъп до класове активи, които обикновено са недостъпни за директни инвестиции. 

По правило индивидуалните инвеститори нямат достъп до пулове от ипотечни кредити (група от потребителски или ипотечни заеми, които са обединени заедно с определена цел). Те обаче могат да закупят ценни книжа, които са обезпечени с ипотеки. Това им предоставя по-голяма диверсификация на портфейла от акции или облигации.

Предвидимост на паричните потоци

Друго ключово предимство е предвидимостта на паричните потоци. Обикновено секюритизираните продукти осигуряват редовни плащания. Това ги прави привлекателна възможност за институционални инвеститори (като застрахователни компании и пенсионни фондове), които търсят стабилни доходи.

Структуриране според рисковия профил

На инвеститорите им се предоставя възможност да избират между различни нива на риск и доходност чрез участие в различни траншове от един процес на секюритизация. 

Необходимо е да се обърне внимание, че по-ниските траншове носят по-висока доходност и едновременно с това и по-висок риск. 

От друга страна по-големите траншове се характеризират с по-ниски нива на риск и доходност. Това гъвкаво структуриране на инвестиционните продукти позволява съобразяване с индивидуалните инвестиционни цели.

Потенциална ликвидност

За голяма част от инвеститорите възможността за реализиране на бързи продажби е от значение. Това, което отличава секюритизираните активи от директните инвестиции в неликвидни активи, е че се търгуват на вторични пазари. И именно в това се изразява по-високата ликвидност за инвеститорите.

Рискове

За да прецените как да действате като инвеститори е важно да познавате и рисковете на секюритизацията.

Кредитен риск

Има известен риск активите да не успеят да генерират очакваните парични потоци. Подобни ситуации могат да се получат при неизпълнение от страна на длъжниците.

В случаите, когато голям на брой кредитополучатели не изплащат ипотеките си в срок, това въздейства и върху стойността на обезпечените с тях акции или облигации.

Предплащателен риск

Има известен риск от предсрочно погасяване на кредитите, което от своя страна води до по-ранно връщане на инвестирания капитал. В резултат при потенциално по-ниски лихвени проценти на инвеститорите им се налага да реинвестират.

Ликвиден риск

Не всички секюритизирани активи имат активни вторични пазари. Когато има период на пазарен стрес, съществува голяма вероятност ликвидността да намалее значително. В подобни ситуации продажбата на инвестициите може да изисква голяма отстъпка в цената.

Неправилно ценообразуване

Сложността на някои секюритизирани продукти може да доведе до неправилно ценообразуване. Например рейтинговите агенции могат да присвоят неточни кредитни рейтинги, което подвежда инвеститорите по отношение на реалния риск от инвестицията.

Риск, свързан с обслужващото дружество

Качеството на обслужване на базовите активи (като например събиране на вземания) въздейства на цялостното представянето на секюритизираните продукти. Ако в обслужващото дружество възникнат някакви проблеми, това директно води до по-високи нива на неизпълнение, а от там и до по-ниски приходи за инвеститорите.

Регулаторен риск

Често пазарите на секюритизирани продукти могат да бъдат засегнати при настъпване на промени в регулаторната рамка. Например по-строгите изисквания по отношение на капиталовите пазари могат да намалят интереса на инвеститорите към тези инструменти.

Примери за успешна и проблемна секюритизация: Уроци от финансовите кризи

В историята на съвременната финансова система има множество успешни практики на секюритизация. Има обаче и редица примери, в които неправилното прилагане на процеса ѝ довежда до значителни последици за икономиката. 

Една добре структурирана секюритизация може да бъде изключително добър механизъм за развитие на финансовите пазари, но недоброто ѝ приложение може да се превърне в катализатор за настъпване на световни кризи. Особено поучителни са уроците от глобалната финансова криза от 2007-2008 г.

Примери за успешна секюритизация

Пример за успешна секюритизация, прилагана със стриктен контрол, висока степен на прозрачност и стабилност на активите, е специализираната немска платформа True Sale International. Тя осигурява инструмент, с помощта на който банките секюритизират вземания с гарантирано високо качество, при пълна отчетност и прозрачност. 

В Австралия и Канада процесът по секюритизация на жилищни ипотеки също се смята за стабилен и добре регулиран механизъм. В тези държави се прилагат строги изисквания за подбор на активите и високи критерии за капиталова адекватност, като по този начин се ограничава системният риск.

Примери за проблемна секюритизация

Един от най-емблематичните примери за разтърсващи последици от непрозрачен процес на секюритизацията е крахът на Lehman Brothers - четвъртата по големина инвестиционна банка в Америка. Според редица експерти фалитът на банката дава началото на глобалната финансова криза, която сковава икономиките и капиталовите пазари.

Засегнати бяха и някои от най-големите кредитни институции в света. Те понесоха значителни загуби от експозициите си към рискови активи. Капитализацията на някои от най-големите банки в Европа и Америка се сви почти наполовина, финансирането поскъпна, а доверието на инвеститори и вложители достигна рекордно ниски нива.

„Черният понеделник“ - към днешна дата така е известен денят, в който инвестиционната банка обявява своя фалит. Той се помни с масовите разпродажби на активи по всички пазари по света и срива на борсовите индекси. Последиците са изключително тежки не само за САЩ, а и за останалите държави в глобален мащаб.

Глобалната финансова криза от 2007 - 2008 година се счита за най-тежката финансова криза след Голямата депресия през първата половина на миналия век. 

В годините преди настъпването ѝ банките отпускаха ипотеки на клиенти с нисък кредитен рейтинг. На свой ред тези високорискови ипотеки бяха секюритизирани и продавани на инвеститори с висок кредитен рейтинг. Когато цените на недвижимите имоти спаднаха и лихвите по кредитите се увеличиха, много кредитополучатели изпаднаха в недостиг на средства и невъзможност да обслужват задълженията си. Всичко това стана причина за значителни загуби за инвеститорите и допринесе за настъпването на глобалната финансова криза.

Уроци от финансовите кризи

Основен урок от глобалната финансова криза е значението на качеството на базовите активи.

Отпускането на потребителски заеми и ипотечни кредити на хора, които не биха могли да ги обслужват, създава нестабилна основа. Друго нещо, на което трябва да се обърне особено внимание, е че секюритизираните продукти не могат да бъдат по-качествени от активите, с които те се обезпечават.

Прозрачността по отношение на качеството на базовите активи и структурата на продуктите е от ключово значение. Добре е инвеститорите да имат достатъчно количество информация за правилна оценка на риска. Липсата на прозрачност е един от съществените проблеми преди настъпването на глобалната финансова криза от 2007 - 2008 г.

От изключително значение е секюритизираните продукти да са разбираеми за инвеститорите. Прекомерната сложност често крие в себе си рискове и може да бъде предпоставка за неправилно ценообразуване.

Глобалната финансова криза даде ясен знак как проблемите от един сегмент могат да се разпространят бързо и сред останалите. Сложните взаимозависимости, създадени от процеса по секюритизация, увеличават системния риск. Ето защо от изключително значение за икономическата и за финансовата стабилност е разбирането и ограничаването на тези взаимообвързаности.

Всички тези уроци доведоха до съществени промени, както в практиката, така и в регулирането на процеса. Днес секюритизацията остава важен инструмент, който се използва по-отговорно и с подходящо управление на риска.

Секюритизацията е мощен финансов механизъм, който играе ключова роля във функционирането на съвременната икономика. Когато се използва по правилния начин, тя подобрява ликвидността на финансовите пазари и разширява потенциалните възможности за инвеститорите.

Уроците от финансовата криза от 2008 г. показват огромното значение на регулациите, отговорното управление на риска и прозрачността. Ето защо днес секюритизацията работи с по-високи стандарти и функционира под по-строг надзор.

За инвеститорите е важно да разбират, както предимствата, така и рисковете на тези финансови механизми и инструменти. С правилни знания, внимателен и подробен анализ, секюритизираните продукти могат да се превърнат в ценен елемент на диверсифицирания инвестиционен портфейл.

Често задавани въпроси

Каква е разликата между секюритизация и традиционно финансиране?

При традиционното финансиране банката задържа потребителските заеми и ипотечните кредити в своя баланс до пълното им изплащане от страна на кредитополучателя. При секюритизацията тези кредити се трансформират в ценни книжа (акции или облигации), които се продават на инвеститори. По този начин банката освобождава капитал и поема по-малък риск в дългосрочен план.

Как секюритизацията влияе на ликвидността на финансовите пазари?

Процесът на секюритизация повишава ликвидността чрез превръщане на неликвидни активи в търгуеми ценни книжа. Това дава възможност на финансовите институции да освободят значителни суми капитал за инвестиции и нови кредити.

Защо секюритизацията беше централен елемент в кризата от 2008 година?

Финансовата система става уязвима поради това, че голяма част от секюритизираните акции и облигации са били обезпечени с високорискови ипотеки, а оценката им на риска е била значително подценена. Когато потребителските и ипотечните кредити започват масово просрочие, инвеститорите претърпяват огромни загуби, което води до изключителен срив в доверието и ликвидността на световните финансови пазари.