Какво е хеджиране: Значение, стратегии и примери

Хеджирането представлява техника за управление на риска на финансовите пазари. Дълбокото разбиране на този процес и неговите механизми ще ви помогне да защитите капитала си от неочаквани пазарни колебания.

В тази статия ще научите основните концепции, свързани с хеджирането. Обърнете специално внимание на различните стратегии, използвани от инвеститорите, за да намалят риска.

Какво представлява хеджирането: Определение и цели

Хеджирането представлява финансова стратегия, до която инвеститорите прибягват, за да намалят потенциалните загуби от неблагоприятни колебания в цената на дадена инвестиция, чрез отваряне на противоположна позиция в свързан актив. По този начин индивидуалният или институционалният инвеститор се опитва да ограничи евентуални загуби по основната си инвестиция чрез печалби от хеджиращата позиция.

На капиталовите пазари, както в България, така и в световен мащаб, хеджирането се прилага от различни участници:

• Индивидуални инвеститори, които желаят да защитят портфейла си от пазарни спадове на цените;

• Институционални инвеститори, като взаимни и пенсионни фондове, които управляват големи портфейли от капитал;

• Компании, които се опитват да стабилизират паричните си потоци от промени в цените на стоките и услугите или валутните курсове;

• Международни търговци, които извършват транзакции в различни валути.

Основната цел на хеджирането е да минимизира риска на инвестицията, а не да генерира печалба. Един от ключовите мотиви за хеджиране на портфейл от акции е да се предпази стойността на тези ценни книжа от значителен спад на пазара. Важно е да се знае обаче, че хеджирането не гарантира защита от загуби на 100%, но позволява умело управление на експозициите към пазарен риск.

Основни инструменти за хеджиране: Деривати, фючърси и опции

За да хеджират риска, инвеститорите използват различни финансови инструменти, които получават стойността си от основен актив или група активи. 

Деривати

Дериватите са финансови договори между две страни, чиято стойност се извлича от цената на основен базов актив (стоки, валути, ценни книжа или дори лихвени проценти), който ще бъде доставен или разменен в бъдещ период от време. Тези договори определят условията за плащане, базирани на бъдещата стойност или състояние на основния актив.

Към основните видове деривати се отнасят фючърсите, опциите, суаповете и форуърдните контракти. Всеки един от тях предлага специфични възможности за защита от различни видове пазарен риск.

Фючърсни контракти

Фючърси представляват стандартизирани договори, които задължават страните да продадат или закупят даден актив на конкретна дата в бъдещето по предварително определена цена. Този вид контракти се търгуват на специализирани борси и се използват широко за хеджиране на риска от колебанията в цената на стоки, валути, индекси и други финансови инструменти.

За пример, земеделски производител, който отглежда малини, може да използва фючърсен контракт, за да фиксира цената, на която ще продаде своята реколта след два месеца. Това го защитава от потенциален спад в цените на малините в този период.

Опции

Опциите са друг вид финансов инструмент за хеджиране на риска. Те дават на притежателя правото, но не и задължението, да закупи (т.нар. кол опция) или продаде (т.нар. пут опция) определен актив на предварително договорена цена (цена на упражняване) на определена дата или преди настъпването ѝ. За да се възползва от това право, купувачът на опцията заплаща на продавача така наречената премия.

За разлика от фючърсните контракти, опциите се характеризират с по-голяма гъвкавост. Те позволяват на инвеститорите да се възползват от благоприятни движения на пазара и едновременно с това им дават възможност да ограничат потенциалните загуби до размера на предварително платената на продавача премия.

Например, инвеститор, който притежава ценни книжа на дружество в сферата на високите технологии, може да купи опция, която му дава правото да ги продаде на определена цена. В ситуация, при която цената на тези ценни книжа намалее под тази стойност, инвеститорът може да упражни опцията и да ограничи загубата си.

Кога и защо се използва хеджиране във финансите

Хеджирането е фундаментална стратегия за управление на риска. Основната причина, поради която се използва, е ограничаване на риска и защита на вече съществуващи активи или бъдещи финансови потоци.

Хеджирането обикновено се използва в случаите когато има значителна експозиция към пазарен риск, като например при инвестиции във валути, ценни книжа, или суровини. Компаниите, които оперират на международни пазари, често използват този процес за управление на валутния риск, тъй като големите промени в обменните курсове на валутите могат да повлияят върху нивото на печалбите им.

Например, ако една организация внася стоки и трябва след няколко месеца да заплати цената за тях в чуждестранна валута, тя може да хеджира риска от потенциалното увеличение на цената на тази валута, с цел фиксиране на обменния курс. По този начин дружеството осигурява стабилност на стойността на своите разходи в бъдеще.

Хеджирането е от изключително значение за големите и институционалните инвеститори със значителен портфейл от ценни книжа или други активи, който ще бъде изложен на пазарни промени на цените. За посочените участници хеджирането е част от цялостната стратегия за управление на риска.

От друга страна хеджирането не е само за големите компании. Препоръчително е и индивидуалните инвеститори да се възползват от тази стратегия за редуциране на риска от пазарни спадове. Това би означавало, че те търсят стабилност, а не максимална доходност.

Разлика между хеджиране и спекулация: Ключови разлики

Ключовите разлики между тези две финансови понятия се изразяват в целите, степента на риска, които тези две стратегии поемат и начина им на работа.

Както вече споменахме, основната цел на хеджиране е ограничаване на риска и защита на съществуваща експозиция на активи към пазарните движения. Основното предназначение на този процес е минимизиране на потенциалните загуби, а не реализиране на значителни печалби.

За разлика от хеджирането, спекулацията е финансова стратегия, която инвеститорите предприемат чрез предвиждане на бъдещи движения на цените на активите с цел генериране на печалби. Често спекулантите поемат съзнателен и значителен риск от загуби, надявайки се да реализират високи печалби. 

Те не притежават предварително актив, който ще се опитват да защитят. Вместо това, инвеститорите спекуланти отварят нови позиции въз основа на правилно предвиждане на посоката на фондовия пазар с цел печалба. Това означава, че спекулативните сделки са свързани с потенциален по-висок риск от загуба, но не и с ограничаване на риска.

Примери за хеджиране на валутен, лихвен и стоков риск

В следващите редове ще се запознаете с примери за хеджиране. 

Хеджиране на валутен риск

Примерен сценарий за този тип хеджиране е българска технологична компания е спечелила търг за доставка на медицински софтуер на стойност 1 милион щатски долара с плащане и доставка след 4 месеца. Дружеството има известни притеснения, че в този период доларът може да се обезцени спрямо лева. Това би намалило приходите на компанията в лева.

Компанията купува пут опция за 1 милион долара с падеж след 4 месеца на цена на упражняване 1,80 лева за 1 долар (текущия пазарен курс). За тази опция компанията плаща премия от 20 000 лева. Пут опцията дава правото на компанията да продаде долара на фиксирания курс от 1,80 лева за долар, независимо от пазарния курс към момента на падежа.

Ако доларът се обезцени до 1,60 лева за долар, дружеството упражнява опцията и продава доларите си на 1,80 лева за долар, защитавайки се от загуба от 200 000 лева (минус платената премия от 20 000 лева). 

Ако доларът поскъпне до 2,00 лева за долар, компанията няма да упражни опцията и ще продаде доларите си на пазара на по-висок курс, като ще загуби само премията от 20 000 лева, но от друга страна печели от благоприятното движение на валутата.

Хеджиране на лихвен риск

Компания в сферата на смарт технологиите взема кредит с променлив лихвен процент на стойност 7 милиона лева за срок от 7 години. Компанията се притеснява, че лихвените проценти могат да се повишат през този период, в резултат на което разходите ѝ по обслужване на дълга да скочат значително.

Дружеството сключва лихвен суап с финансова институция или банка, чрез който обменя своите плащания с променлив лихвен процент срещу такива с фиксиран лихвен процент.

В случай, че лихвените проценти се повишат, компанията остава защитена, тъй като продължава да плаща фиксирания лихвен процент по суапа. Ако лихвените проценти паднат, компанията пропуска възможността да се възползва от по-ниските лихви, но има предвидимост в своите финансови потоци.

Хеджиране на стоков риск

Голяма хлебопекарна използва огромни количества пшеница в своето производство. Компанията очаква, че цените на пшеницата ще се повишат през следващите месеци поради лоши прогнози за реколтата през текущата година.

Хлебопекарната сключва фючърсни контракти за пшеница, които ѝ позволяват да купи необходимото количество пшеница на фиксирана цена в бъдеще.

Ако цените на пшеницата наистина се повишат, компанията ще бъде защитена, тъй като може да закупи пшеницата на предварително договорената по-ниска цена. Ако цените на пшеницата се понижат, дружеството пропуска възможността да се възползва от по-ниските цени, но запазва стабилност в разходите си и може да планира точно цените на крайните си продукти.

Рискове и ограничения на хеджирането

Едно от основните ограничения на хеджирането е, че то не гарантира стопроцентова защита от загуби. Винаги съществува така наречената „базисен риск“, който може да се появи, когато цената на хеджиращия финансов инструмент не се движи в идеална корелация със стойността на базовия актив. 

В резултат може да има остатъчен риск от загуби, дори при успешно реализирано хеджиране.

Друг риск от хеджирането е неговата стойност. За да се реализира процеса по хеджиране, обикновено е необходимо заплащане на такси, комисиони или премии за опции. Тези разходи в повечето случаи могат да намаляват потенциалните печалби за компанията, в резултат на което хеджирането е икономически нецелесъобразно решение за малки инвестиции. 

Това означава, че хеджирането не винаги е най-изгодното решение. Затова е необходим анализ на цената на хеджирането спрямо потенциалните ползи от намаляване на риска.

Трябва да се има предвид, че неправилното прилагане на стратегия за хеджиране може да доведе до неочаквани загуби, а не до защита. Затова е изключително важно разбирането на инструментите, които инвеститорите възнамеряват да използват за успешно хеджиране, както и доброто познаване на финансовите пазари.

Често задавани въпроси

Защо инвеститорите използват хеджиране, щом то не е предназначено за генериране на печалба?

Инвеститорите използват хеджирането, за да защитят своите инвестиции от потенциални загуби поради неблагоприятни ценови колебания, а не за да реализират директни печалби. Хеджирането е специфична финансова стратегия, чиято цел е ограничаване на риска от несигурност за даден актив и осигуряване на стабилност в неговата стойност.

Каква е разликата между фючърсите и опциите като финансови инструменти за хеджиране?

Фючърсите представляват договори за покупка/продажба на актив по фиксирана цена на бъдеща дата. Този вид контракт се използва за хеджиране на риска от ценови колебания. Опциите дават право, но не и задължение, да се закупи/продаде даден актив по конкретна цена, което позволява на компаниите да се защитят от неблагоприятни промени.

Как може една компания да хеджира риска от валутни колебания?

Компанията може да хеджира валутния риск чрез опции или фючърсни договори, които фиксират обменния курс. Така тя ще фиксира обменния курс на стойността на бъдещите си плащания или приходи и това ще ѝ осигури стабилност.

Какви са основните ограничения или потенциални рискове при използването на хеджирането?

Основните ограничения включват цената на хеджирането, риска от базисна несъответствие между хеджиращия инструмент и базовия актив, както и възможността за ограничаване на потенциалните печалби чрез такси, комисиони или премии за опции. Хеджирането не е безплатно и може да бъде сложно за правилно прилагане.