Активът е ресурс, който има икономическа стойност и се притежава или контролира от физическо или юридическо лице.
Активите могат да бъдат материални или нематериални, като парични средства, имоти, оборудване, патенти или търговски марки. Те се използват за генериране на приходи или друга икономическа полза.
От този текст ще научите какво представлява понятието актив, какви са видовете активи и каква е тяхната роля.
Названието актив е често срещано, особено при счетоводната работа и финансови отчети на компании. Трябва да знаете, че активът на физическо или юридическо лице е притежание, което носи пари на неговия собственик.
При счетоводството, активите могат да бъдат различни видове, които носят краткосрочни или дългосрочни ползи.
Съществува схващане, че актив на дадена компания е нейният персонал, но това е невярно. Служителите в дадена фирма не са притежание на фирмата - те са наети лица за извършването на определена услуга.
Друго погрешно схващане е, че недвижимият имот, в който човек основно живее, е негов актив. Това е невярно, защото този имот не носи материални блага и доход на своя притежател. Поради тази причина личните имоти се считат за пасив, а не за актив. Обратно на това - инвестиционните имоти, които се отдават под наем, са активи.
Съществуват различни видове активи. Най-просто те се разделят на базата на техния физически вид.
Материалните активи са активите, които имат веществена форма. Това са активи, които съществуват физически в света.
Когато става въпрос за материалните активи на едно дружество, това определение се отнася за фабрики, машини, оборудване, стока и други.
Когато говорим за материални активи за физически лица, адекватен пример е инвестиционен имот, който отдавате под наем.
Нематериалните активи не съществуват физически в заобикалящия ни свят - те не могат да бъдат докоснати.
Такива активи са например лицензите, концесиите, патенти, търговска репутация и други.
Финансовите активи приличат на нематериалните, защото често нямат веществена форма.
Такива активи са парите в разплащателна сметка, срочни депозити, стойността на инвестициите в определени акции, стойността на инвестициите в дългови книжа и други.
Когато активите се разглеждат от счетоводна гледна точка се появява времетраене. Това е времето, в което те ще носят икономическа полза на притежателя си.
Краткотрайните активи се наричат така, защото носят икономическа полза на притежателя си в срок до 1 година.
Примери за такива активи могат да бъдат:
Пари в брой и парични еквиваленти на пари в брой (Cash and Cash Equivalents);
Търговски вземания (Accounts Receivables);
Инвентар (Inventory).
Този вид активи не подлежат на амортизационно изхабяване заради по-краткия период, в който носят икономическа полза.
Дълготрайните активи носят на притежателя си икономическа полза за период по-дълъг от 1 година.
Такива активи най-често са:
Земя, Сгради и Оборудване (Property, Plant and Equipment);
Нематериални активи (Intangible Assets);
Дългосрочни инвестиции (Long-term Investments).
Основната разлика между краткотрайни и дълготрайни активи е в амортизацията. Тя се начислява само за дълготрайните активи, като има и изключения (пример - дългосрочни инвестиции).
Дълготрайните активи имат “срок на годност”, като за тях се плащат амортизационни разходи. По този начин се отбелязва с колко пада цената им всяка година, в която те се използват.
Пример за амортизация на дълготрайни активи са сградите. Ако притежавате сграда, която струва 1 000 000 лева и има определен експлоатационен срок от 50 години, това означава, че с всяка изминала година стойността ѝ намалява с 2% (100/50). Това означава, че в балансовия отчет на компанията през втората година от експлоатацията на сградата нейната стойност няма да бъде 1 000 000 лева, а 980 000 лева.
Извадените 20 000 лева се водят разходи за амортизация (Amortization and Depreciation Expenses) на компанията и трябва да бъдат вписани като такива в отчета за приходите и разходите (Income Statement). Това действие продължава, докато сградата не се амортизира напълно и вече няма стойност в балансовия отчет на компанията.
Същото важи и за нематериалните активи - лицензи, патенти, концесии и т.н.
Актив е нещо, над което притежателя има собственост и носи икономическа полза.
Един имот е актив, само и единствено, ако носи икономическа полза на своя притежател.
Можем да разграничим активи в две категории: според веществената им форма и според времетраенето им (в зависимост от това за колко време носят икономическа полза). Според веществената им форма припознаваме материални, нематериални и финансови, а според времетраенето им разпознаваме краткотрайни и дълготрайни
Само дълготрайните, но не всички, например дългосрочните инвестиции за дълготрайни активи, но те не подлежат на амортизационни отчисления.