Какво е стагфлация: Всичко, което трябва да знаете

В икономиката има няколко явления, които будят притеснение сред икономисти, политици и общество като цяло. Едно от най-проблемните несъмнено е стагфлацията. Това е състояние, което съчетава най-лошото от два свята - икономически застой и висок ръст на цените. 

Научете в детайли какво представлява стагфлацията, по какво се различава от други явления като стагнация и инфлация и как тя влияе върху бизнеса и потребителите.

Какво е стагфлация и как се различава от стагнация и инфлация

Понятието „стагфлация“ произлиза от думите „стагнация“ (икономически застой) и „инфлация“ (ръст на цените). За първи път терминът е използван през 60-те години на миналия век от британски политик. С нея той описва икономическата ситуация по онова време във Великобритания. 

Едно десетилетие по-късно концепцията за стагфлация добива широка популярност, когато САЩ и други развити страни са изправени пред този феномен.

Стагфлацията представлява необичайно икономическо състояние, при което едновременно се наблюдават бързо покачване на цените, което говори за висока инфлация, спад в нивото на икономическата активност или отрицателен икономически растеж, увеличаване на безработицата.

Това явление неведнъж се е приемало като парадокс, тъй като според традиционната икономическа теория инфлацията и високата безработица не могат да растат едновременно. При стандартна стагнация икономиката забавя своя растеж, но цените обикновено остават стабилни или дори падат. При класическа инфлация цените растат, но обикновено това се случва в условия на икономически растеж и ниска безработица. 

Стагфлацията нарушава тези правила, създавайки особено трудни условия за централните банки, тъй като мерките за борба с инфлацията често водят до намаляване на икономическата активност и обратно.

Исторически примери за стагфлация: Уроци от 70-те години

Най-известният случай за стагфлация от съвременната история е от 70-те години на XX век, когато икономическото явление засяга множество развити икономики, в това число САЩ, Великобритания и други западноевропейски страни. Този период често се използва като класически пример за стагфлационна криза.

В началото на 70-те години американската икономика е изправена пред сериозни затруднения. Това се случва след продължителен период на растеж през предходните десетилетия. 

През 1973 г. инфлацията в САЩ се утроява. Скокът на потребителските цени от 3,4% достига до 9,6%, а в определени периоди дори 10-12%. В същото време икономическият растеж рязко се забавя, с няколко тримесечия на отрицателен растеж, година след година.

Великобритания също е една от най-силно засегнатите държави. През 1975 г. инфлацията в страната надхвърля 20%, докато икономиката практически спира да расте. Тази ситуация води до ръст на безработицата и значителен спад в стандарта на живот, тъй като цените на основните стоки изпреварват доходите.

Основни фактори, които допринасят за стагфлацията в развитите страни през 70-те години на миналия век, са петролните шокове, краят на системата Бретън Уудс и неефективната политика. 

Изходът от стагфлацията по време на този период идва с помощта на болезнени, но ефективни мерки, особено в САЩ, където Федералният резерв драстично повишава лихвените проценти. Това действие укротява инфлацията, макар и с цената на временна рецесия, но създава основа за възстановяване на икономиката през следващите години.

Фактори, които водят до едновременно икономически застой и висока инфлация

Стагфлацията обикновено не е резултат от един-единствен фактор, а е комбинация от няколко икономически и политически условия. 

Шокове в предлагането на стоки и услуги

Внезапно увеличение на цените на ключови суровини и ресурси, като например ситуацията с петрола, води до по-високи разходи за производство и транспорт. Това ограничава икономическия растеж и едновременно предизвиква инфлация.

Класически пример е петролната криза, която споменахме по-горе. След петролното ембарго от 1973 г., наложено от страните членки в ОПЕК (Организация на страните износителки на петрол), на САЩ и западните европейски държави, подкрепящи Израел, цените на петрола се повишават четирикратно. В резултат производствените разходи в цялата икономика се увеличават драстично.

Друг пример е Вторият петролен шок, който се случва между 1979 и 1980 г. Той е свързан с революцията в Иран и последвалата след това Ирано-иракска война. Тези събития стават причина за увеличение на цените на петрола отново и допринасят за появата на втора вълна на стагфлация в началото на 80-те години на миналия век.

Монетарна политика

Друг фактор, който допринася за появата на стагфлация в една страна, е неподходящата монетарна политика. 

Разхлабена парична политика (прекомерно „печатане“ на пари и ниски лихвени проценти) може да доведе до инфлация. Ако впоследствие централната банка рязко повиши лихвите, това може да спре растежа и да увеличи безработицата. 

Отличен пример е прекратяването на връзката между долара и златото от администрацията на американския президент Ричард Никсън през 1971 г. Това решение слага край на Бретън-Уудската система и създава валутна нестабилност.

Опитите за справяне с периода на стагфлация включват противоречиви мерки. През 1979 г. американският президент Джими Картър назначава нов председател на Федералния резерв в САЩ в лицето на Пол Волкър. През 1981 г. той взима изключително драстични мерки и увеличава основните лихвени проценти до безпрецедентните 20%. 

В крайна сметка това решение успява да укроти инфлацията в страната, макар и с цената на високи нива на безработицата (около 10% през 1982 г.) и появата на сериозна рецесия. Едновременно с това строгата монетарна политика създава основа за икономическо възстановяване и развитие през следващите години.

Геополитически кризи и природни бедствия

Войни, политически нестабилности или природни бедствия могат да прекъснат веригите на доставки, да намалят предлагането на стоки и да доведат до ръст на цените и спад в икономическата активност.

Пример за криза, настъпила в следствие на природни катаклизми, е Японското земетресение и цунами от 2011 г., което от своя страна стана причина за друго бедствие с икономически последици - ядрената катастрофа във Фукушима.

В резултат множество вериги на доставки бяха прекъснати, а нарушаването на производството доведе до временно съкращаване на икономическия растеж и значително увеличение на цената на енергията. 

Как стагфлацията влияе върху бизнеса и потребителите

Стагфлацията създава особено предизвикателна среда, както за бизнеса, така и за обществото, въпреки че ефектите ѝ могат да варират в различните сектори. Това явление е особено трудно за преодоляване, тъй като мерките за борба с единия проблем често задълбочават другия.

Влияние на стагфлацията върху бизнеса

За бизнеса повишаването на цените на суровините и енергията е изключително сериозен проблем, тъй като това води до по-високи производствени разходи. Едновременно с това намаленото търсене в резултат на икономическия застой и високата безработица, означава, че потребителите имат по-малко разполагаем доход, което води до намаляване на търсенето на стоки и услуги.

Бизнесите са изправени и пред трудности при ценообразуването. Необходимо е да вземат решение дали да прехвърлят по-високите разходи върху потребителите или да намалят маржовете си на печалба.

Повишаването на лихвените проценти, често прилагано за борба с инфлацията, прави кредитите по-скъпи, което от своя страна ограничава възможностите за инвестиции в бизнеса. В условия на несигурност, компаниите често отлагат или намаляват инвестициите си, което допълнително забавя икономиката.

Влияние на стагфлацията върху потребителите

По отношение на потребителите стагфлацията води до намалена покупателна способност, тъй като инфлацията размива стойността на парите. Това на практика означава, че с едни и същи доходи те могат да си позволят да купуват по-малко количество стоки и услуги.

Повишената безработица в резултат от икономическия застой води до по-малко работни места, което намалява доходите и създава допълнителен финансов натиск върху домакинствата.

Стагфлацията се приема като едно от най-неблагоприятните явления, защото съчетава едновременно застой и висока инфлация. Излизането от този негативен период често изисква време и търпение, както и готовност да се приемат краткосрочни трудности в името на дългосрочната стабилност.

Разбирането на факторите, които са предпоставка за появата на стагфлация, и нейното влияние върху различните икономически участници, е от ключово значение за разработването на ефективни стратегии за справяне с подобни кризи. Необходимо е централните банки и правителствата да балансират внимателно своите действия. 

С правилна комбинация от политики, насочени към стимулиране на производителността, намаляване на разходите за енергия и суровини, управление на инфлационните очаквания и подобряване на структурната ефективност на икономиката, може да се преодолее и най-тежката стагфлация. 

Често задавани въпроси

Може ли стагфлацията да се случи отново в днешно време?

Да, стагфлацията може да се появи отново в днешно време. Потенциалните фактори, които биха могли да я предизвикат са: глобални енергийни кризи, разрушаване на вериги на доставки и др.

Как инвеститорите могат да защитят своите активи по време на стагфлация?

Традиционните инвестиционни стратегии могат да бъдат по-малко ефективни по време на стагфлация поради по-слабото представяне на акциите и облигациите. Някои потенциални защитни стратегии включват инвестиции в суровини, добре диверсифициран портфейл и готовността за адаптиране на инвестиционната стратегия според променящите се условия.

Как обикновените граждани могат да защитят финансите си по време на стагфлация?

В период на стагфлация парите губят своята стойност. Препоръчително е гражданите да избягват теглене на кредити с променлив лихвен процент и да разпределят спестяванията си между различни активи, които традиционно устояват на инфлацията в подобни несигурни времена.