Лихвата е цената, която плащаме за използването на чужди пари, или доходът, който получаваме при даване на средства на заем. Тя е основополагащ елемент във финансовия свят. Независимо дали взимаме кредит, влагаме в депозит или използваме кредитна карта винаги се сблъскваме с лихви.
Научете какво представлява лихвата, основните видове лихви, как се изчисляват и как влияят върху икономиката. Ще научите как да намалите разходите си за лихви при заеми и как да вземате по-добри и информирани решения по отношение на личните ви финанси.
Лихва e възнаграждение, което се заплаща за използването на парични средства за определен период от време. Тя се изразява като процент от основната сума и се начислява в зависимост от условията, договорени между заемодателя и длъжника.
Лихвата притежава две основни функции:
да компенсира заемодателя за риска от неплащане и за това, че не може да използва своите средства по друг начин.
да играе ролята на инструмент, който регулира паричното предлагане в икономиката.
Лихвите се регулират от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) съгласно българското законодателство. ЗЗД защитава потребителите от прекомерно високи лихвени проценти чрез определяне на максимални размери за лихвите по различни видове сделки, които не трябва да бъдат надвишени.
Лихвите се делят на два основни вида в зависимост от метода на изчисляване. Разликата между тях е съществена и оказва значително влияние върху крайната сума, която ще платите или получите.
Метод на простата лихва
Простата лихва се изчислява само върху първоначалната сума (главницата). Тя не се натрупва и не участва в изчисляването на лихвата за следващите периоди. Методът на простата лихва се използва изключително рядко за съвременните финансови продукти и услуги.
Метод на сложната лихва
Сложната лихва се изчислява като към главницата се прибавят натрупаните лихви от предходни периоди. Това означава, че лихвата се начислява върху вече натрупаната лихва. Във времето това води до експоненциален ръст на дължимата или получаваната сума.
Търговските банки и финансовите институции в България използват предимно метода на сложната лихва при депозити, инвестиционни продукти и заеми. При дългосрочни сделки този метод е по-изгоден за заемодателя.
За да разберете как работят лихвите, ще разгледаме формули и конкретни примери от практиката.
Пример за проста лихва
Представете си, че сте спестили 2000 лева и желаете да ги депозирате в банката за 1 година. Лихвата по депозита е годишна в размер на 2,5%. Банката начислява лихва чрез метода за проста лихва.
Формулата, с която се изчислява простата лихва, е:
Лихва = Главница × Лихвен процент × Време
Примерно изчисление би изглеждало по следния начин - Лихва = 2000 лева × 2,5% × 1 година = 50 лева
Крайна сума след 1 година е 2050 лева.
Пример за сложна лихва
Сложната лихва се изчислява по друг начин.
Формулата за нея е:
Крайна сума = Главница × (1+Лихвен процент)n
n - брой години на депозита (степен на показателя)
При същите условия, които посочихме по-горе, но със сложна лихва, изчислението е 2000 лева × (1 + 2,5%)¹ = 2050 лева
За първата година резултатът е същият. Разликата се проявява при по-дълги периоди.
Ако депозитът е за 5 години:
Проста лихва - 2000 + (2000 × 2,5% × 5) = 2250 лева
Сложна лихва - 2000 × (1,025)⁵ = 2262,82 лева
Разликата от над 12 лева показва силата на сложната лихва при дългосрочни инвестиции.
Месечно начисляване на лихви
В практиката си търговските банки и финансовите институции много често начисляват лихви месечно.
При депозит в размер на 2000 лева с годишна лихва от 6%, начислявана месечно, изчислението е:
Месечна лихва = 6% / 12 месеца = 0,5% месечно
Крайна сума след 1 година = 2000 × (1,005)¹² = 2123,36 лева
Лихвените проценти не се определят произволно. Те зависят от разнообразие от фактори, които отразяват състоянието на икономиката и капиталовите пазари.
Един от основните фактори е така наречената базова лихва, която се определя от централната банка на съответната държава - в България това е Българската народна банка (БНБ). Тя използва лихвените проценти като инструмент за контрол на инфлацията и стимулиране на икономическия растеж.
Друг ключов фактор е рискът от неплащане. Колкото по-рисков е един кредитополучател, толкова по-висока лихва ще трябва да заплаща. Банките оценяват този риск чрез кредитен рейтинг.
Срокът на заема/кредита също има влияние върху лихвения процент. Обикновено заемите с по-дълъг срок на договор са с по-високи лихви, тъй като рискът за заемодателя нараства с времето.
Ниските лихвени проценти стимулират икономическата активност. Гражданите и фирмите се насърчават да взимат кредити за потребление и инвестиции. Това води до увеличаване на разходите и растеж на икономиката.
Високите лихвени проценти имат обратен ефект. Те спомагат за намаляване на нивото на инфлацията, но могат да доведат до забавяне на растежа.
Основната разлика между лихвите по кредити и депозити е в посоката на паричния поток. При кредит вие плащате лихва към банката, а при депозит банката плаща лихва на вас.
Лихви по кредити
Лихвата по кредит е разходът, който носи заемането на пари.
Тя винаги е по-висока от лихвата по депозити, тъй като банката или финансовата институция трябва да покрие своите разходи и да генерира печалба.
Лихви по депозити
Лихвата по депозит е доходът, който получавате от банката за това, че сте ѝ предоставили вашите спестявания.
Размерът ѝ зависи от вида на депозита, срока и пазарните условия.
Спред между лихвите
Разликата между лихвите по кредити и депозитите се нарича спред. Той представлява основната печалба на банката от лихвената дейност.
Съществуват няколко стратегии, с които можете да намалите разходите си за лихви при теглене на кредит.
Подобряване на кредитната история
Добрата кредитна история е най-ефективният начин за получаване на по-ниски лихви.
Редовното плащане на задълженията, поддържането на ниски нива на задлъжнялост и избягването на просрочия подобряват вашия кредитен рейтинг.
Сравняване на оферти
Различните банки предлагат различни условия.
Отделете време да сравните лихвените проценти, такси и други условия от няколко кредитори преди да вземете решение.
Избор на подходящ тип кредит
Обезпечените заеми (като ипотечните кредити) обикновено имат по-ниски лихви от необезпечените. Ако можете да предоставите обезпечение, това може значително да намали разходите ви за лихви.
Рефинансиране
При промяна в пазарните условия или подобряване на вашата финансова позиция, рефинансирането може да ви донесе по-добри условия и по-ниски лихви.
Простата лихва се изчислява само върху първоначалната сума, докато сложната лихва се начислява върху главницата плюс натрупаните лихви от предишни периоди. Сложната лихва води до по-висока крайна сума при дългосрочни периоди.
Банките предлагат по-високи лихви по кредити, за да покрият своите разходи, риска от неплащане и да генерират печалба. Разликата между двете лихви се нарича спред и представлява основната печалба на банката.
Основните фактори са базовата лихва на централната банка, рискът от неплащане на заемополучателя и срокът на заема. По-рисковите заемополучатели и по-дългосрочните заеми обикновено носят по-високи лихви.
Как мога да намаля разходите си за лихви при кредит?
Можете да намалите разходите чрез подобряване на кредитната си история, сравняване на оферти от различни банки, избор на обезпечен кредит и предсрочно погасяване на част от главницата. При промяна на пазарните условия рефинансирането също може да донесе по-добри условия.