Валутата представлява универсално средство за обмен, което улеснява международната търговия и инвестициите. Тя служи като мярка за стойност и осигурява механизъм за съхранение на богатството.
Един от основните стремежи на всяка страна е да поддържа стабилността на своята валута, тъй като тя има пряко въздействие върху икономическото благосъстояние на гражданите и бизнеса. Разбирането на различните видове валути, техните функции и роля в икономиката е от съществено значение за всеки, който желае да научи как функционират съвременните финансови системи.
Научете повече за различните видове валути, каква е тяхната функция и роля в световната икономика.
Понятието „валута“, или currency на английски език, произлиза от латинската дума “currere”, чието значение е „тече“, „циркулира“. Тези две действия отразяват основното ѝ предназначение - свободно движение в икономиката, което спомага за размяната на стоки и услуги.
В най-общ смисъл валутата се разглежда като общоприета форма на пари в рамките на територията на дадена държава или валутен съюз. Тя е законно платежно средство, което се емитира от централната банка на съответната страна и служи за извършване на разплащания между гражданите, институциите и бизнеса.
В по-тесен смисъл валутата включва банкнотите и монетите, които се намират в обращение. В съвремието ни тя се среща и под формата на електронни записи в банкови сметки.
Валутата е фундаментален компонент на финансовата система на всяка една държава и има изключително значение за функционирането на икономиката като цяло. Тя позволява на гражданите да управляват своите финанси, на компаниите да извършват транзакции с други бизнеси, а на правителствата да събират данъци от физическите и юридическите лица и да финансират публичните услуги.
Стабилността на една икономика има пряка връзка със стабилността на валутата. Високите нива на инфлация или появата на дефлация, както и резките колебания във валутните курсове, могат да нарушат икономическите процеси, да възпрепятстват инвестициите и да намалят доверието.
Ето защо от изключително значение е централните банки и правителствата да извършват действия в посока поддържане на стабилността на националната валута, например чрез контрол на курса на българския лев спрямо други чуждестранни валути.
В глобален мащаб съществуват различни видове валути, всяка от които има своя специфична роля във финансовата система.
Национална валута
Всяка суверенна държава има своя собствена национална валута, която е емитирана и регулирана от нейната централна банка, и се приема за законово платежно средство на територията ѝ. Примери за такива валути са:
българският лев (BGN);
британският паунд (GBP);
щатският долар (USD);
японската йена (JPY) и др.
Стойността им се определя от редица фактори, сред които са икономическата стабилност и политическата обстановка в дадената държава, инфлацията и лихвените проценти, търсенето и предлагането на национални валути на Форекс пазара и др.
Резервни валути
Резервните валути представляват национални валути, които биват държани от централни банки или други финансови институции по света в значителни количества като част от валутните им резерви. Няколко са основните причини за създаването на такива резерви: стабилност, висока ликвидност и широка приложимост на резервните валути в международните транзакции.
Към настоящия момент най-известната резервна валута в света е щатския долар (USD). Той е използван за огромна част от международната търговия и финансови транзакции в глобален мащаб.
Съществуват и други резервни валути, сред които са еврото (EUR), британският паунд (GBP), швейцарският франк (CHF) и японската йена (JPY). През последните години китайският юан (CNY) започна да набира популярност като потенциална резервна валута.
Статутът на такава дава значителни предимства на съответната държава, като например по-ниски разходи за финансиране, по-лесен достъп до международни пазари и др.
Дигитални валути
През последните години се появи и една нова категория в лицето на дигиталните валути. Те се обособяват в два основни вида: криптовалути и дигитални валути на централни банки (от англ.: Central Bank Digital Currency, CBDC).
Криптовалутите като Биткойн, Етериум и др. са децентрализирани. Това означава, че те не се емитират от централни банки. Стойността на криптовалутите зависи изцяло от търсенето и предлагането на пазара.
CBDC е дигитална версия на фиатни пари, която не притежава вътрешна стойност, но съгласно правителствени регулации се приема като законно платежно средство. Този вид дигитална валута има голям потенциал да модернизира платежните системи и да увеличи ефективността. От друга страна обаче повдига и въпроси относно поверителността и контрола.
Стойността на една валута представлява обменният ѝ курс спрямо други валути, който от своя страна се определя от сложно взаимодействие на множество фактори. Тяхното детайлно разбиране е от ключово значение за всички участници във финансовата система.
В основата на ценообразуването на валутите е принципът на търсенето и предлагането. Стойността на една валута се увеличава, когато нейното търсене надвишава нейното предлагане на международните пазари. И обратно, нейната стойност намалява, когато предлагането надвиши търсенето.
Съществуват и различни други фактори, които влияят на стойността на валутата, за които ще разберете в следващите редове.
Лихвени проценти
Когато централната банка на дадена държава повиши лихвените проценти, валутата обикновено се засилва и става по-привлекателна за чуждестранните инвеститори. В резултат се наблюдава ръст в търсенето на валутата и нейната стойност поскъпва.
Инфлация
Обикновено страни, в които нивата на инфлацията са по-ниски, имат по-силни валути. И обратно в държави, в които равнището на инфлацията е високо, се наблюдава обезценяване на валутата (намаляване на покупателната ѝ способност) и понижение на стойността ѝ на международните пазари.
Икономически растеж и стабилност
Всяка силна и нарастваща икономика привлича чуждестранни инвестиции, което води до ръст на търсенето на националната валута.
Индикаторите, които предоставят данни за стабилността на една страна са БВП, нива на безработица, фискална политика, политическа стабилност и др. От друга страна показателите, които индикират, че има политическа нестабилност са високи нива на държавен дълг, несигурност и недоверие в правителствената политика, геополитическо напрежение и др.
Подобни сценарии водят до обезценяване на валутата и е много вероятно да отблъснат инвеститорите.
Търговски баланс
Валутата на страните, които реализират излишък в търговския си баланс (стойността на износа е по-голяма от тази на вноса), повишава своята стойност. Това се случва, защото чуждестранните купувачи имат необходимост от по-голямо количество от местната валута, за да заплатят изнесените стоки.
От друга страна дефицитът на дадена валута води до нейното обезценяване.
Спекулации
Понякога спекулациите на Форекс пазара също се приемат като фактор, който има краткосрочно въздействие върху стойността на валутите, тъй като трейдърите правят опити да печелят от очаквани бъдещи движения на цените.
Механизми, които имат въздействие върху определянето стойността на валутата
Валутните курсове показват стойността на една валута спрямо друга. Те се определят с помощта на различни механизми, в зависимост от валутния режим, приет от дадена държава.
При режима на свободно плаващ валутен курс стойността на валутата се определя изцяло от пазарните сили на търсене и предлагане. Централната банка на съответната страна не взема участие в този процес.
При режима на управлявано плаващ валутен курс централната банка при определени условия има право на интервенция на валутния пазар, за да въздейства върху стойността на местната валута, но без да поддържа фиксиран курс.
При режима на фиксиран валутен курс централната банка поддържа фиксирана стойност на местната валута спрямо друга валута или кошница от валути.
При режим на валутен борд е налице строга форма на фиксиран валутен курс, при която местната валута е 100% обезпечена с резервната валута.
Нашата страна е във валутен борд от 1 юли 1997 г., като тогава българският лев е фиксиран към германската марка при курс 1000 лева за 1 германска марка.
На 1 януари 1999 г. Германия въвежда еврото, в резултат на което българската валута автоматично се фиксира към еврото по официалния курс, по който германската марка се конвертира в евро.
В режим на валутен съюз няколко страни използват една и съща валута, както еврото се използва от всички членки на Еврозоната.
Промяната на стойността на една валута спрямо други се определя от т.нар. системи на валутни курсове. От ключово значение за всички участници в международната финансова система е правилното разбиране на видовете валутни курсове, техните особености и разлики.
Плаващ валутен курс
Стойността на валутите с плаващи валутни курсове се определя от търсенето и предлагането на конкретна валута на валутни пазари като Форекс, на които измененията във валутните курсове са ежедневни.
В редица ситуации, поради различни политически, икономически или социални фактори, тези колебания могат да бъдат значителни и да повлияят върху търсенето и предлагането на валутите. Примери за държави, които имат плаващ валутен курс са САЩ (щатски долар), Япония (японска йена), Великобритания (британска лира) и др.
Основно предимство на плаващия валутен курс е, че той позволява на икономиката на страната да абсорбира външни шокове, т.е. ако износът на държавата рязко намали своя обем, има голяма вероятност валутата ѝ да се обезцени. Този процес автоматично прави износа по-евтин, а от там и конкурентоспособен, което въздейства положително и стимулира икономиката.
Друго предимство на този вид валутен курс е, че централната банка на страната има по-голяма автономност при провеждане на монетарна политика, тъй като не се намесва активно, за да поддържа определен валутен курс.
Като недостатък на плаващия валутен курс се приема несигурността, която измененията във валутните курсове създават в търговията и международните инвестициите.
Добрата новина е, че появата на подобни ситуации може да бъде смекчена с помощта на хеджиране - финансова стратегия, която се използва за намаляване на риска от неблагоприятните изменения в цените на финансовите активи).
Фиксиран валутен курс
Една от основните разлики с плаващия валутен курс е, че при фиксирания валутен курс, централната банка на съответната страна или правителството определя официален курс, по който местната валута се обменя спрямо друга или кошница от валути, като се ангажира да поддържа този валутен курс стабилен.
Основни характеристики на фиксирания валутен курс:
Стабилност - този валутен курс предоставя сигурна и предвидима среда за реализиране на инвестиции и участие в международна търговия.
Ограничена монетарна независимост - централните банки на държавите с фиксиран валутен курс трябва да поддържат лихвени проценти и парично предлагане, което ограничава възможностите за независима монетарна политика.
Необходимост от валутни резерви - необходимо е централната банка да има достатъчно голям обем валутни резерви за интервенции на пазара, за да може да поддържа фиксирания курс.
Уязвимост към спекулативни атаки - понякога има случаи, в които пазарните участници мислят, че фиксираният курс не отразява реалната стойност на валутата. Подобни ситуации могат да доведат до спекулативни атаки и евентуална девалвация (понижаване стойността на националната валута спрямо стоки, услуги или чужди валути).
Примери за държави, които имат фиксиран валутен курс, са Босна и Херцеговина (конвертируема марка, обвързана с еврото), Дания (датска крона, обвързана с еврото), Обединени Арабски емирства (дирхам, обвързан с щатския долар), Саудитска Арабия (саудитски риал, обвързан с щатския долар) и Хонконг (хонконгски долар, обвързан с щатския долар).
Валутен борд
Валутният борд е специална форма на фиксирания валутен курс. Специфичното при него е, че местната валута на държавата изцяло е обезпечена с чуждестранна валута или злато.
Основните характеристики на валутния борд включват:
Пълно покритие - всяка една единица от местната валута в обращение е подкрепена от еквивалентна стойност в резервната валута.
Автоматизъм - паричното предлагане в страната се променя автоматично в зависимост от промените във валутните резерви.
Силна дисциплина - тя изключва възможността за печатане на пари за финансиране на бюджетни дефицити.
Пълна загуба на монетарна независимост - централната банка на държавите, които са във валутен борд, не могат да провеждат собствена монетарна политика.
При режима на валутен борд централната банка е длъжна да обменя местната валута към резервната по фиксиран курс по всяко едно време.
В международната търговия валутите играят ролята на механизъм, който улеснява обмена на стоки и услуги между страните.
Всяка международна транзакция, независимо дали става въпрос за износ на автомобили от Италия за САЩ или внос на кафе от Колумбия за Италия, включва обмяна на валути. Например, италианският износител ще иска да получи плащане в евро, докато американският вносител разполага с долари. Тази необходимост от конвертиране на валута от една в друга създава Форекс пазара и подчертава жизненоважната функция на валутите в световната търговия.
Валутните курсове имат пряко влияние върху конкурентоспособността на дадена държава в международната търговия. Когато една валута повиши своята стойност, нейният износ става по-скъп за чуждестранните купувачи. В резултат има вероятност търсенето да намалее и да навреди на износа. В същото време вносът става по-евтин, което може да стимулира потреблението на вносни стоки.
Обратно, когато стойността на дадена валута намалее, тогава износът поевтинява и става по-конкурентоспособен на международните пазари, а вносът поскъпва. Правителствата и централните банки често правят опити да управляват валутните си курсове с цел поддържане на баланс между стимулирането на износа и контролирането на инфлацията, причинена от поскъпващия внос. Например, в България курсът на лева може да бъде регулиран, за да се подпомогне износът.
Като значителен риск за международната търговия се приема нестабилността на валутните курсове. Непредсказуемите изменения могат да създадат несигурност за организациите, които осъществяват международни транзакции, тъй като те не могат да бъдат сигурни каква ще бъде стойността на полученото или платено плащане в бъдеще.
Често тази несигурност може да обезсърчи процеса по осъществяване на търговски сделки и международни инвестиции. За да се справят с този риск, фирмите прибягват към финансови инструменти като хеджиране. Използването на тази стратегия позволява на компаниите да заключат определен обменен курс за бъдеща сделка, в резултат на което успяват да намалят валутния риск. Често се използва валутен калкулатор за изчисляване на потенциални загуби или печалби от колебания в чуждестранни валути.
Ролята на резервните валути също има важно значение за международната търговия. Тъй като щатския долар се приема като доминираща резервна валута, голяма част от международни стоки, като петрол и злато, се търгуват в долари. Това означава, че дори когато две държави, които не използват долари, търгуват помежду си, те често се налага да преминат през долари за транзакцията.
Използването на тази практика улеснява търговията, но едновременно с това дава на държавата, емитираща резервната валута, значително въздейства в глобалната икономика.
Резервните валути са чуждестранни валути, които правителствата и централните банки държат като част от международните си резерви. Тяхната роля за глобалната икономика е подкрепа на стойността на националната валута за извършване на международни плащания.
Резервните валути служат още и като предпазна мярка срещу икономически кризи.
Съществуват различни видове резервни валути.
Щатски долар
Тази резервна валута се приема като доминираща в глобален мащаб. По последни данни от Международния валутен фонд (МВФ) тя заема близо 60% от световните валутни резерви. Доминиращата роля на долара се дължи на комбинация от исторически, икономически и геополитически фактори.
След Втората световна война, системата от Бретън Уудс постави долара в центъра на международната монетарна система, като го свърза със златото, а другите валути бяха фиксирани към долара.
Съществуват и други причини за доминиращата роля на долара:
В световен мащаб САЩ има най-голямата икономика и съответно един от най-големите дялове в световната търговия.
Американските финансови пазари са изключително развити и са сред най-ликвидните в света. Това много улеснява търговията с доларови активи.
САЩ традиционно се смята за политически стабилна държава с добре функционираща правна система.
Въпреки края на системата през 1971 г., доларът запази централната си роля в световната икономика.
Евро
Втората по важност резервна валута в света е еврото. То е широко използвано от централните банки за поддържане на валутни резерви, както и в разплащания и за международни заеми.
Делът на еврото в официалните валутни резерви на централните банки е около 18-20%. Това го прави предпочитан избор за резервна валута извън САЩ.
Стабилността на Еврозоната като икономически блок и разумното управление на паричната политика от страна на Европейската централна банка повишава доверието към еврото като резервен актив.
Въпреки това, еврото все още не може да замести щатския долар като водеща световна резервна валута поради няколко структурни и институционални причини.
Един от основните фактори е, че САЩ продължават да поддържат външнотърговски дефицит, който разпространява щатските долари из цял свят, правейки ги лесно достъпна и търсена валута. Освен това, американският долар е все така доминираща валута в международното кредитиране.
Преминаването към по-голяма роля на еврото като резервна валута изисква дълбоки структурни промени и по-голяма икономическа интеграция в Европа.
По-високите лихвени проценти правят една валута по-привлекателна за инвеститорите. Това обикновено води до повишаване на нейната стойност. По-ниските лихвени проценти имат обратен ефект.
Поскъпващата валута прави износа по-скъп и намалява конкурентоспособността, докато обезценяващата се друга валута прави износа по-евтин и по-конкурентоспособен.
За да овладеят валутния риск, компаниите често прибягват към финансови стратегии, като хеджиране или към финансови инструменти, като валутния калкулатор, който може да изчисли потенциални печалби или загуби от колебания в чуждестранни валути.