Икономическите цикли са неизменна част от развитието на всяка пазарна икономика. Периодите на растеж се редуват с периоди на забавяне, като за най-сериозна форма на спад се приема рецесията.
Този икономически феномен засяга дълбоко цялото общество, като променя функционирането на бизнеса, пазара на труда и потребителското поведение.
Научете същността на рецесията, нейните причини и многобройни ефекти. Всички те са от ключово значение, както за икономистите и политиците, така и за обикновените граждани, които трябва да се адаптират към променящите се икономически условия.
В икономическата теория рецесията се определя като минимум две последователни тримесечия на намаление на брутния вътрешен продукт на дадена държава. Икономистите обикновено я отчитат от 6 до 18 месеца след старта ѝ, докато потребителите често започват да я усещат много преди тя да бъде официално потвърдена.
Пазарите на акции често се понижават преди икономическия спад, като така инвеститорите могат да приемат, че рецесията е започнала. Това се случва когато инвестиционните загуби се натрупват и корпоративните печалби намаляват, дори ако други показатели остават стабилни, като потребителските разходи и безработицата.
От началото на Индустриалната революция насам повечето икономики се развиват стабилно с малко икономически спадове. Докато през последните години подобни явления стават все по-редки, по данни на Международния валутен фонд в периода 1960 г. - 2007 г. е имало 122 рецесии, засегнали 21 развити икономики.
Причините за настъпване на рецесията могат да бъдат разнообразни и често са резултат от натрупани дисбаланси в икономиката. Те могат да действат, както самостоятелно, така и в комбинация.
Финансови кризи и кредитни балони
Когато финансовите институции отпускат прекомерно много кредити и се създава „балон“ в цените на определени активи, неговото спукване може да доведе до рецесия. Пример за такава е кризата с недвижимите имоти в САЩ, която предизвика световната финансова криза от 2008 г.
Срив на капиталовите пазари
Рязък спад на фондовите борси може да доведе до загуба на доверие, паническа разпродажба от страна на инвеститорите и ограничаване на инвестициите като цяло.
Паричната и фискална политика
Прекомерно затягане на паричната политика от страна на централните банки може да забави икономиката до степен на рецесия. Пример за това е повишаване на лихвените проценти с цел овладяване на инфлацията.
Същевременно, неадекватната фискална политика може да усложни ситуацията.
Повишение на цените на суровините
Скокът в цените на енергията и суровините увеличава производствените разходи, което се отразяват негативно на корпоративната печалба и разходите на потребителите.
Външни сътресения
Пандемии (като COVID-19), природни бедствия, войни или геополитически кризи могат да нарушат нормалното функциониране на икономиката и да предизвикат рецесия.
Актуален пример е вероятността от настъпването на рецесия в САЩ и в световен мащаб, която според анализ на J.P. Morgan се оценява на 60%.
Основната причина за този риск са новите реципрочни мита, наложени от американския президент Доналд Тръмп – 10% базови мита за всички вносни стоки и по-високи тарифи за определени държави. Това води до най-голямото увеличение на данъчното бреме за американските граждани и бизнеси от Втората световна война насам, като се очаква ефектът да бъде засилен от ответни мерки, спад в бизнес доверието и нови смущения във веригите на доставки.
Структурни проблеми в икономиката
Дисбаланси в икономиката, като високи нива на дълг, нестабилен финансов сектор или неефективни пазари, могат да направят икономиката по-уязвима към рецесии.
Спадовете в икономическата активност не винаги са рецесия — съществува и по‑силният спад, наречен икономическа депресия.
Дефиниции и характеристики
Рецесията е спад на БВП в две последователни тримесечия, обикновено траещ около 6 месеца до 2 години, съпроводен с повишена безработица, свиване на инвестиции и потребителски разходи.
Икономическата депресия е задълбочен и продължителен спад — над 10% от БВП за няколко години, с безработица над 20%, дефлация, масови фалити (вкл. банки и големи корпорации) и загуба на спестявания.
Задълбочените социални последици включват политическа нестабилност, протести и широка бедност. Емблематичен пример е Голямата депресия в САЩ (1929 г.).
Причини и индикатори
Рецесията възниква при затягане на монетарната политика, скок в цените на суровини, срив на финансови или имотни балони, спад на доверието и структурни дисбаланси. Основните ѝ сигнали са спад в потребителското доверие, обръщане на кривата на доходността, свиване на индустриалното производство и ръст на молбите за обезщетения по безработица.
Икономическата депресия се отключва от системен банков колапс, дефлационна спирала, сериозни грешки в политиките и геополитически шокове. При нея наблюдаваме продължителен спад на БВП над 10%, безработица над 20%, масови фалити, трайна дефлация и социална нестабилност.
Последици и реакции
При рецесия приходите в частния сектор спадат, безработицата леко нараства, а потреблението се забавя. Централните банки понижават лихвите и рефинансират банките, а правителствата инвестират в инфраструктура, прилагат данъчни облекчения и целеви фискални стимули. Възстановяването обикновено отнема 1–2 години.
При икономическа депресия безработицата е висока, инвестициите и производственият капацитет рязко намаляват, а спестяванията се изпаряват. Централните банки прибягват до нетрадиционни мерки—свръхниски или отрицателни лихви и масови покупки на активи, а правителствата разширяват публичния сектор чрез обществени работи и структурни реформи с мащабни фискални пакети.
Възстановяването може да отнеме години или десетилетие.
Ефектите от рецесията се проявяват във всички сфери на икономиката и засягат различни групи по различен начин.
Влияние върху бизнеса
По време на рецесия предприятията се сблъскват с намаляване на продажбите и приходите, което води до съкращаване на разходи, отлагане на инвестиции и в по-тежки случаи - до фалити.
Малките и средни предприятия обикновено са по-уязвими, тъй като разполагат с по-малко резерви. Някои бизнеси, които са специализирани в предлагането на бюджетни стоки, могат да процъфтяват въпреки общия икономически спад.
Влияние върху работните места
Едно от най-осезаемите последствия от рецесията е ръстът на безработицата.
Предприятията съкращават персонал, замразяват наемането на нови служители или намаляват работното време. Младите специалисти и нискоквалифицираните работници обикновено са най-засегнати.
Дългосрочната безработица може да доведе до загуба на умения и затруднен достъп до пазара на труда дори след края на рецесията.
Влияние върху потребителите
Домакинствата преживяват рецесията чрез намаляване на доходите, несигурност за работните места и често чрез спад в стойността на техните активи (имоти, инвестиции). Това води до промяна в потребителското поведение - хората започват да спестяват повече, отлагат големи покупки и се фокусират върху основни нужди.
Нивото на задлъжнялост често нараства, а някои домакинства изпадат в невъзможност да обслужват кредитите си.
Когато настъпи рецесия, държавата и централната банка трябва да реагират бързо, за да върнат икономическото благоденствие възможно най‑скоро. Правителството използва фискални инструменти, а централната банка адаптира монетарната си политика спрямо ситуацията.
Правителствените мерки включват увеличаване на публичните разходи – основно в инфраструктура и обществени проекти, които създават работни места и „инжектират“ свежи пари в икономиката. Данъчните облекчения оставят повече налични средства у домакинствата и фирмите, а социалните плащания и помощи за безработни активират допълнително търсенето без нужда от нови законодателни решения.
Централната банка понижава лихвените проценти, за да намали разходите по нови заеми и да улесни рефинансирането на текущи. Когато обикновеното снижаване не стига, се прилага количествено облекчаване – покупка на държавни (и при нужда корпоративни) облигации, с което се увеличава ликвидността и банките могат да кредитират повече.
Тази синергия от фискални стимули и достъпни кредити спира свиването на потреблението и инвестициите и ускорява възстановяването на растежа.
Не е нужно да си представяме как изглежда рецесията — просто можем да погледнем назад и да видим реални случаи.
Рецесия в България от началото на 90-те години на ХХ век
След разпада на Съветския съюз и Съвета за икономическа взаимопомощ, България губи близо половината от своите експортни пазари.
През 1992 г. реалният БВП се свива с 1,9 % спрямо 1991 г., а безработицата рязко нараства. Макроикономическите показатели стават нестабилни и благодарение на споразумение с Международния валутен фонд и последващи структурни реформи, страната се стабилизира две години по-късно.
Икономическият растеж се възобновява през 1994 г.
Голямата рецесия (2008-2009)
Голямата рецесия започва през 2008 г. с фалита на “Лемън Брадърс” и бързо обхваща почти целия свят, включително България.
У нас реалният БВП спада с около 5% през 2009 г. спрямо 2008 г., а безработицата се увеличава драстично, но остава под 15%. Още през 2010 г. започва леко възстановяване, но за значителен ръст в икономическата активност са нужни няколко години.
Рецесията след COVID-19 (2020)
Масовото затваряне по домовете заради COVID-19 неизбежно доведе до глобална рецесия.
Световният БВП спадна с близо 5% спрямо очаквания растеж за 2020 г. Резките фискални и монетарни мерки в САЩ, Европа и други страни обаче доведоха до бързо възстановяване и не се стигна до продължителна икономическа депресия.
Техническата дефиниция за рецесия е намаление на брутния вътрешен продукт в две последователни тримесечия на дадена държава. Рецесията се характеризира с ръст на безработицата и спад на фондовите пазари. Правителствата и централните банки обикновено взимат мерки, чрез които да се справят с рецесията.
До рецесията могат да доведат различни събития - срив на фондовите пазари, пукане на балони на активи, неправилна парична и фискална политика, външни сътресения, рязко повишение на цените на ключови суровини и структурни проблеми в икономиката.
Правителствата увеличават публичните разходи, прилагат данъчни облекчения и социални плащания, а централните банки намаляват лихвените проценти и при нужда пристъпват към количествено облекчаване (купуват облигации), за да осигурят ликвидност и достъпни кредити.